Семейство и училище се борят с болестта на 9-годишно момче

Едно 9-годишно момче обединява обичта и усилията на родителите, училището и приятелите си. Сигурно много пъти сте чували, че болните деца са изоставени, че другите деца ги е страх от тях, че училището и обществото не ги приемат. Историята на Виктор обаче показва, че точно обратното е напълно възможно.

Той знае за Турция не само от уроците. Там ходи на терапии със стволови клетки. Диагнозата му е мускулна дистрофия дюшен. „Това е генетично заболяване, което засяга мускулите. Започва от крачетата и постепенно засяга и останалите органи. Нещото, което засега ни помага, като положителен ефект е терапията със стволови клетки. Това е терапия, която наваксва мъртвите мускулни клетки. Тоест, на мястото им идват нови живи клетки, които да подпомагат движението на детето”, казва Моника Димитрова.

Семейството няма финансовата възможност да плаща всички необходими терапии. Само за следващата назначена трябват 6 000 долара. Междувременно Виктор се влошава и не може да ходи на училище. Затова училището идва при него.

„В началото ми беше трудно да го убедя, че аз съм човек, който идва да му помага, а не човек, който идва да го изпитва. Въпреки че и аз живея далечко и нямам нито кола, нито нищо, идвам. Все пак, не можеш да го оставиш! Той е от моя клас!”, казва учителят Кристина Тодорова.

Съучениците на Виктор вече го виждат два пъти в годината - в началото на учебната година и в края й. Но това въобще не означава, че го забравят. Дори точно обратното. Защото никой не е виновен, когато от томболата на живота не изтегли хубавите подаръци.

Не за първи път учители, родители и деца организират благотворителни базари, за да събират средства за лечението на Виктор. „Никой родител не трябва да си оставя децата, трябва да се бори до края и в крайна сметка аз вярвам, че ще се оправят нещата”, казва Пламен Димитров.

Няма обаче очакване кога нещата ще се оправят. Засега помощниците на Виктор са убедени, че могат да разчитат само на хората и на себе си. Два пъти са кандидатствали лечението със стволови клетки в Турция да се финансира от държавата. И двата пъти са получавали отказ - веднъж с аргумента, че може и в България. Вторият път, защото нямало достатъчно доказателства за неговата ефективност. „Аз не отдавам голямо внимание на тези спирачки, ние си продължаваме право към целта. Ние правим всичко възможно, наистина! Обожавам децата си ще направя всичко за тях”, казва Моника Димитрова.

Така дните на момчето основно минават в дома - в игри с бебето, радостта от ученето и излизането от време на време за рехабилитации. Въпреки всичко или може би точно заради всичко, е благодарен.

Уроците в тази история не са само за Виктор. Уроците са и за възрастните - че понякога децата са по-смели от тях. Уроците са и за системата. Че понякога децата могат повече от нея.

Ако Виктор, семейството и съучениците му са вдъхновили и Вас, може да помогнете.

Дарителска сметка: BG11UBBS80021051086240
BIC: UBBSBGSF
титуляр: Моника Димитрова