Директор на пазарджишка гимназия прие момиче с ДЦП

В следващите редове ще ви разкажем историята на една майка, нейната дъщеря и тяхната огромна благодарност. Юлияна Янева е от София. Тя е майка на 18-годишната Цветелина Кузева, която също е родена и живее в столицата. Една среща обаче преобръща живота и на двете им и им дава увереност, че в живота се случват хубави неща. Срещата е с директора на ПГХХТ Пазарджик – Тодор Джамбов.

Това, което не споменахме до тук е, че Цвети е диагностицирана с ДЦП. До този момент през всичките изминали години, тя и майка й получават откази да учи в масово училище. Навсякъде срещат неразбиране, увъртане и накрая – отказ. Така до преди няколко месеца, Цвети учи в помощно училище в София. Пътуват до Пазарджик заради една друга знакова среща – с кинезитерапевта Нешо Несторов.

За четирите години, откакто е на терапия при него Цвети буквално е вдигната на крака. За тези четири години майка и дъщеря се сприятеляват с борбените майки и децата от пазарджишкото сдружение „Подай ръка и подкрепи“.

Междувременно Цвети завършва основно образование и е време да смени училището си. Така решават да проучат какви са възможностите в Пазарджик и тук идва ред на съдбоносната им среща с Тодор Джамбов. Директорът на гимназията по химични технологии се среща с Цвети и майка й, която с няколко думи разяснява специфичните потребности на дъщеря си.

За учудване и на двете срещат не просто разбиране, а истинско желание за помощ и съпричастност. С неговата благословия кабинетът по информатика е преместен от третия на първия етаж, един от санитарните възли се преустройва, а примерът, който дава със своята човечност е последван от неговите колеги и възпитаниците на училището.

Всички те се отнасят с Цвети като с напълно равностоен човек. „За нас господин Джамбов не е просто лъч светлина, той ни даде криле“- споделя развълнуваната майка и допълва, че когато има желание и когато на преден план излезе човекът, като човек, а не институцията – нещата могат да се случват. Цвети и Юлия с усмивка и едновременно през сълзи изказват своята благодарност от цялото си сърце, защото вярват, че за направеното добро трябва да се говори и не спират да изливат благословията си към директора и целия екип на пазарджишката гимназия.

Междувременно Цвети се справя успешно със специалността, която е избрала да изучава – туризъм, пътува редовно между София и Пазарджик и е убедена, че с вяра във възможностите й и малко подкрепа няма невъзможни неща.