Зов за помощ (Кои са „тия най-малки Мои братя”?) 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Зов за помощ (Кои са „тия най-малки Мои братя”?)

| 17.12.2013



Скъпи, братя и сестри в Господа, обръщаме се към вас с молба за помощ. Вярваме, че когато Христос казва на верните Си последователи, които похвалва в Съдния Ден: „Гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.”, а те питат: “Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме? И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те посетихме?”, Христовият отговор: „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили.” (Матей 25:30-40) не касае само взаимопомощта, която християните са си оказвали един-другиму в границите на своята религиозна общност.

Господ не описва по никакъв друг начин хората, на които заповядва да помагаме и търси отговорност затова дали сме се покорили на Неговата заповед, освен като „тези най-малки Мои братя”. Няма расови, класови, етнически или социални признаци, няма и религиозни. Защото Христос се побратимява с нас в страданието. В Разпънатия Господ не можем да разпознаем друго, освен Човек. На Кръста Господ е гол. Няма ги знаците за принадлежност към каквато и да е социална прослойка или религиозна група, освен подигравателния надпис „Юдейски цар”, а останалите юдеи настояват да се добави още и „самозван” към този надпис. Нито е юдеин с юдеите, нито римски гражданин (римски граждани, каквото и да е престъплението им, на кръстна смърт не са били осъждани, такава смърт римското право на Цезарите е предвиждало само за провинили се роби), Той е Нежелан от всяка човешка общност, такава е символиката на издигането му „над земята”, но е Неприет, според стандартите на човешката религиозност и от Бога. Дори последователите Му са се разбягали. Последни си тръгват Йоан и Майка Му, но и те си тръгват…

На кръстове до Неговия Кръст остават само двама, осъдени като Него. С единия от тях Христос се „побратимява”. Защото каещият се разбойник се е почувствал малък, видял се е в своята нищожност и безпомощност. Да осъзнаеш бедата си, да усетиш своята безпомощност пред нея, това е единственото условие, достатъчното, за Христос да ти протегне ръка за общение, да те нарече Свой брат.

Ние, от Православния център за духовно обгрижване на наркозависими „Св. княз Боян Енравота” при хр. „Св. княз Борис-Михаил”, от много години се стремим да оделотворяваме Христовия стремеж да „търси малките”. Без да правим разлика между социален статус, етнос или религиозна принадлежност, приемаме в Името на Христос всеки, отчаял се, че може да пребори порока на наркоманията сам. Но нашите материални ресурси да го правим свършиха. Обръщаме се и към вас, християните от инославните вероизповедания, с надеждата, че също смятате бедата за достатъчна сама по себе си причина да помогнете.

Светльо Ангелов, вероучител в ПЦДОН „Св. Боян Енравота”

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org