Обръщение на д-р Валентин Кожухаров към участниците в конкурса за есе 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Обръщение на д-р Валентин Кожухаров към участниците в конкурса за есе

| 29.05.2014



Драги победители в конкурса на благотворителната организация „Милостив,” посветен на църковната дякония и милостинята!

Христос Воскресе!

Позволете ми от името на комисията по оценяването на есетата и от мое лично име да изкажа голяма си благодарност за вашето участие в конкурса и за високите качества на представените от вас есета, които позволиха те да бъдат наградени и така тези награди да допринесат поне малко за труда ви и дръзновението, с което сте съставили своите съчинения.

Конкурсът в действителност показа, че в него няма победители и победени, а че всички есета достатъчно основателно се опитваха да покажат изключителното значение на църковната дякония и на милостинята в днешно време. От всички добри есета ние все пак трябваше да определим няколко за класирането, но това не означава, че другите есета нямат своите качества. Това, обаче, което ни впечатли в наградените писмени работи, бе фактът, че в тях не се съзира абстрактно разсъждение за тези две важни църковни дейности, но и с конкретни примери се посочва тяхното изпълнение в съвременния ни църковен живот.

Удоволствие бе за нас да научим от есетата за дейността на отец Стоян от Добрич и изградения от него приют (а вече се предвижда изграждането и на втори приют), както Ивелин Василев я описва, за отец Васил от село Рупите и значението на неговата дейност не само за селото, но и за цялата околност (както четем това в есето на Иван Тупаров), за дядо Добри, който събира милостиня край „Св. Александър Невски” и дарява събраното на църквата (както виждаме в есето на Галя Тодорова), за значението на благотворителността за събирането на средства и излекуването на една жена (наред с молитвите и извършеното елеосвещение), според както намираме този разказ в есето на Василианна Мерхеб, за дейностите на енорията на Галя Тодорова в областта на православната просвета, кухните за бедните, грижите за сираците и за лишените от свобода.

Тези писмени съчинения ни посочиха, че за дяконията и милосърдието се разсъждава и от собствен опит, а не само чрез наученото от книгите и преподавателите. Радостно бе да научим за участията на Галя Тодорова в благотворителни инициативи, в които събраните средства отиват за сираци, за участието на Василианна Мерхеб в лекуването една жена, и на практика в спасяването на нейния живот, за примера на отец Васил и твърдото убеждение на Иван Тупаров, че и той трябва да последва неговия пример, за изключителното значение на личния пример в дяконията и милосърдието, който Симеон Йорданов с цяло сърце желае да покаже и така да увлече и други да наченат тези две важни църковни дейности.

Есетата отново ни върнаха към ценното православно разбиране за дяконията и за милосърдието, което всички участници в конкурса желаят да видят въплътено в днешните наши енории. Не може да не се съгласим с Ивелин Василев, който казва: „Милосърдието не идва от многото богатство, нито се спира заради сиромашия. То идва из дълбочините на човешкото сърце,” или пък с писаното от Ангел Карадаков, че милостивият дава не от имуществото си, а от живота си, от времето си, от душата си; или пък с изразеното от Иван Тупаров, че милосърдният е щедър не само на материални средства, но и на чувства (т.е. кого обичаме и как обичаме), или пък че в милостинята е важен и най-малкият жест, и най-малката милост, оказана от сърце, дори и ако това е само способността ти да изслушаш другия, както ни посочва Галя Тодорова в своето съчинение; Галя ни указва и друга важна черта на истинското милосърдие: „Да даваме така, като че ли самите ние получаваме.”

Този конкурс оставя в нас убеждението, че написаното в есетата няма да остане само на хартия, а ще види и живо въплъщение в църковния живот на нашата църква. Не се съмняваме в това, защото виждаме голямото желание и дори обещание от страна на нашите участници в конкурса да продължат милосърдната дейност, която и така в момента извършват, и да подтикват и други да вършат същото. Лично моето желание е тримата семинаристи да станат свещенослужители и като пастири на своята енория на дело да покажат какво означава милосърдието в името Христово (както и Иван Тупаров пише, че желанието му е да стане достоен пастир , който да приканва другите към милосърдна дейност). Симеон Йорданов допълва и настоява, че с личния си пример той най-добре ще обясни на другите какво е дяконията като начин на служение и ще ги призове да я осъществяват в живота си, а Ангел Карадаков ще съдейства за изграждането на православни центрове във всеки български град, чрез който хората да бъдат информирани за Църквата и нейните дейности и да могат да участват в изградените към тези центрове семинари, кръжоци, беседи и дискусии и т.н. с цел приобщаване на българите към православието.

С казаното дотук искам да изразя пожеланието си към вас, наградените участници в конкурса: продължавайте да работите в областта на дяконията като достойни дякони и дякониси (т.е. служители Христови) и разпространявайте сред другите дейностите на православната благотворителност и християнското милосърдие, та с времето всяка православна енория в нашата страна да стане действителен и деятелен център на истинска дяконическа дейност. В крайна сметка призивът ми е да продължавате да бъдете мисионери на Българската православна църква и да подтиквате и другите да станат Христови благовестители и Негови свидетели (според както мисията в православната църква се разбира като свидетелство за Христа и Неговата Блага вест).

На добър час в това ваше благородно, но и благодатно, християнско поприще, каквото е благословеното от Бога поприще на християнския благодетел и милосърдния Христов служител.

Д-р Валентин Кожухаров,
Лондон, 14 май 2014 г.

Бел.р.:
Д-р Валентин Кожухаров е преподавател по християнско образование и по мисиология и е председател на комисията по оценяване на есетата.


Повече за конкурса можете да научите от следния адрес: http://milostiv.org/essay

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org