Съвременното значение на милосърдната служба 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Съвременното значение на милосърдната служба

Автор: К.Ф. Громакова | 07.08.2014



''Бързайте да правите добро'' доктор Гааз
''Истинска милосърдна сестра може да бъде само тази, която превръща задълженията си като сестра на милосърдието в духовно призвание на живота си'' Н.И.Пирогов


Милосърдната служба към болни и страдащи се появява с възникването на християнството. Самото учение на Христос не би могло да не породи подобно отношение към нуждаещите се. Следователно, същността на милосърдната служба е заложена в християнството.

Милосърдната служба в Русия и Санкт Петербург се появява през XVIII-XIX век. Тя е обогатена с православния мироглед, което й помага да се развива в условията на руската действителност и руската държавност. Появата на първите сестри на милосърдието и техните общини е свързана с укрепването на държавата и още тогава в онези времена на него се гледа като фактор за защита на страната и от духовна, и от практична страна.

Какво е това милосърдна служба?

Милосърдната служба предполага искрен подарък, когато един човек се жертва за друг. Безкористност, жертвоготовност, взискателност към себе си, стремеж да живееш по християнски, умение да изслушваш и да чуваш, да съчувстваш и да си състрадателен, специални познания и умения да оказваш медицинска помощ, любов към хората – ето това са основните качества, по които може да прецениш готовността да служиш на болните като сестра на милосърдието. Но кой от нас може да се похвали с тези добродетели? Това обаче не означава, че не притежаваш необходимите качества или знания, за да се отдадеш на каузата. У всеки човек трябва да я има тази потребност за подобна служба.

„Болката на другия трябва да направиш своя болка. Като видиш, че друг го боли, да забравиш за своята собствена болка. Чудото се случва, когато съчувстваш на страданието на другия. Главното е в това, че чувстваш човека като свой брат и затова те боли за него. Така е и в болниците: ако лекарите и медицинските сестри наистина страдат за болните, то това е най-силното от всички лекарства, които им дават. Пациентите усещат загрижеността към тях и чувстват увереност, безопасност и утеха. На този, който страда, не са му нужни нашите приказки или поучения. Той разбира, че ти е мъчно за него и това му помага. Ако нас ни боли за другите, то ние забравяме себе си и своите собствени нужди“ (Паисий Светогорец).

Работата на милосърдната сестра е неразривно свързана с твърдата вяра и активна любов.

Всички болни, които постъпват при нас, са драгоценни, защото всяка среща – това е изпратеният ни от Бога кръст на вяра, надежда и любов. Сестрите на милосърдието, по думите на преподобния Сергей Серебрянски, „трябва да представят Христос на света“. Тяхното професионално призвание е да показват, че има милосърдие и че то реално съществува.

Службата на милосърдието – това е труд, героизъм, подвиг, който човек извършва всеки ден. Не веднъж. Почти всеки човек може да извърши подвиг веднъж. Но всекидневният усърден труд, изпълнен с любов и саможертва, на това не е способен всеки. Изискват се търпение и мъжество, мъжество не на показ, а вътрешно, с воля да работиш над себе си. Затова сестрите на милосърдието трябва да са воини на духа.

Знаем колко е важна любовта към близките. Но истинската християнска любов е да помагаш на тези, които не познаваш и от които не очакваш нищо. За тази любов са нужни усилия. Тя е невъзможна, без да заставиш себе си да излезеш пред този, който може да се окаже, че не само ти е непознат, но и неприятен. Лекарят, в края на краищата, е длъжен да зашие раните и на благочестивия, и на бездомника, който, след като се е напил, си е ударил главата, и то без да разсъждава над това, че е по-добре да умре, защото живее безсмислено и утре пак ще е с рана на главата. Такова е отношението на медицинските сестри или на всеки друг човек, който се труди на попрището на милосърдието.

Децата от домове за сираци, по правило, не са благочестиви момчета и момичета, които само чакат милосърдни самаряни да се погрижат за тях. Често това са озлобени, дори агресивни създания, които много силно трябва да се обичат и е необходимо да се отнасят към тях по християнски. При изпълнението на християнския дълг се засаждат семената на любовта, която сама в един или друг момент ще разцъфне в сърцето на този човек. Такова милосърдие предизвиква желание да се докоснеш до него, защото е толкова прекрасно! В милосърдната служба човек разкрива и опознава себе си. Тя помага на човека да намери любовта, а заедно с нея – готовността за саможертва, търпение и други добродетели.

Подвижникът от VІ век преподобният авва Доротей казвал, че болният ни служи повече, отколкото ние на него. И човек в крайна сметка е благодарен на болния за това, че има възможност да прояви любов тук на земята. Човек разбира, че добро трябва да се прави заради самото добро, че вършенето на добри дела е само по себе си награда. Трябва да бързаме да помагаме, защото винаги закъсняваме да правим добро в този живот, а злото, за съжаление, „е надвиснало на вратата като гирлянди“.

Апостол Яков възкликва:
„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ (Иак. 2:14-17).

Днес, когато много неща се правят за пари, съществуването на такъв тип служба и съхранението на наследството, което имаме, са факторите, които ще спасят човешкото общество, в частност нашата страна, нашата държава. Така трябва да се разбира днес високото значение на милосърдната служба. (Протойерей Сергий Филимонов)

Християнството казва, че човекът идва на света, за да може след него светът да стане, макар и малко, по-добър и по-светъл. Християнството казва, че човекът идва на този свят, за да дарява, а не да потребява. И преди всичко човек трябва да дари самия себе си.
Ако искрено искаме светът около нас да стане по-добър, то непременно ние сами трябва да го направим такъв, да го правим всяка минута и всеки миг, във всяка мисъл и във всяко действие. Именно това ражда чистите мисли и осъзнаването на постъпките. Всичко, което правим, съдържа в себе си не друго, а семената на добра реколта, която утре ще пожънем. И това е толкова необходимо на съвременна Русия.

Призоваваме и се надяваме на жив отклик от решителните млади хора с горещи и открити сърца, готови да служат в нивата на милосърдието.

К.Ф. Громакова, главна сестра в Сестринство св. мц.Татяна,
доклад на първия Петербургски младежки форум.


Източник: http://www.dommil.com
Превод: Десислава Самуилова

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org