Св. Йоан Златоуст за истинското богатство 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Св. Йоан Златоуст за истинското богатство

Автор: Св. Йоан Златоуст | 08.05.2016



Богатството, съчетано с добри дела, е добро.
В кои случаи то е добро? Когато принася радост в бедността, когато облекчава нищетата. Послушай какво казва Иов: „Аз бях очи на слепия и нозе на хромия; за сиромаси бях баща” (Иов 29:15). Ето това е богатство: то не е грях, а любов към бедните и страдащите.

„Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника” (Иов 31:32). Ето използване на богатството за добро - богатство не по наименование само, но най-вече - на дело!
Онова богатство (материалното - бел. прев.), е слуга на това (духовното). Първото само носи името богатство, без в действителност да е такова. А това и по име, и по дела е истинско богатство - богатството на добродетелта, богатството на милосърдието.

Има богати, които похищават чуждото, а има богати, които дават от своето на бедните. Едните събират, а другите - раздават; едните сеят в земята, а другите разорават небето. Колкото небето е по-прекрасно от земята, толкова имането на едните е по-лошо от истинското богатство на другите. Защото едните се ползват от любовта на мнозина, а другите от всички се осъждат.

Странно е наистина - користният и хищният е ненавиждан не само от онези, които е засегнал, но и от такива, които не са претърпели от него никакво зло, а само съчувстват на потърпевшите. А милосърдният е обичан не само от онези, които е облагодетелствал, но и от много други, които не са получили лично благодеяния от него.
И така, братя, добродетелта е по-добра от порока. Чрез порока врагове за човека стават и онези, които не са го обиждали, а милосърдието спечелва любовта и на необлагодетелствани.

За милосърдния човек се казва: „Да го възнагради Бог!” - Но какво благодеяние си получил ти от него? - Не аз, но моят събрат; не аз, но моят съчлен (в Тялото Христово - бел. прев.); доброто, извършено нему, и аз отнасям със себе си.”

Виждаме каква е добродетелта, колко тя е въжделена, колко е прекрасна.
Милосърдният човек е пристанище за всички, отец за всеки, опора за престарелите. Милосърдният, ако изпадне в беда, всички се молят за него: „Помилвай го, Боже, съхрани го, въздай му добро!”
Но отиди в дома на хищния, и ще чуеш какво се говори за него: „Негодник, коварен, нечестив!”
- Но каква обида ти си получил от него?
- Аз - никаква, но моят събрат.”
И така, срещу него ежедневно се сипят оплаквания. А когато той е в беда, тогава всички още повече го нападат. Това ли е живот? Това ли е богатство?...


Гласът на Светите Отци
Превод от руски ЦВ

Източник: dveri.bg

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org