Сава Дацов основава фонд за художествена галерия към БАН 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Сава Дацов основава фонд за художествена галерия към БАН

Автор: Eнциклопедията на дарителството | 28.02.2016



Сава Живков Дацов (7 януари 1857 – 21 ноември 1940 г.) е стопански деец, публицист, книжовник. Роден е в Зайчар, Сърбия. Начално и третокласно образование получава в родния си град, след което се заселва със семейството във Видин.

Участва в Руско-турската война, след Освобождението работи като чиновник в Русе и София и се издига до главен секретар на Министерството на търговията и земеделието.

През 1884 г.заедно с Михалаки Георгиев издават първото земеделско списание „Домакин”. Автор е на етнографската студия „Зайчар и неговото население”. През 1894 г. заедно с Ив. Даранов, П. Дичев и Ив.Атанасов основава Българското замеделско дружество. Става гл.редактор на сп. „Орало”. Организира и поддържа образцово стопанство в Лозенец. Внася и развъжда фъстъци в България.

Предприемач е на строителството на модерни водопроводи в Стара и Нова Загора, Сливен, Бургас, Лом и Цариброд. Член на Търговско-индустриалната камара още през първите години на нейното учредяване, в продължение на 15 години е неин подпредседател.

Израства от помощник-деловодител (1884) до действителен член на БКД (БАН) през 1902 г. Секретар е и председател на Природо-математическия клон на БАН, до 1940 г. е председател на строителния комитет по надзора на строежа на сградата на Академията. През 1918 г., заедно с останалите членове на УС на БАН, поръчителства заедно с имуществото си за сключване на заем от 3 млн. лв. с БНБ за довършване на сградата.

Народен представител в XII и XIII ОНС (1902-1907). Основател и член е на Икономическото и Природоизпитателно дружество, Славянското дружество, Дружеството на българските строители, Дружеството на публицистите и писателите, Пчеларския съюз, БЧК и др. Почетен член на Сръбското земеделско дружество, отличен е с ордените „Св. Александър” V и „Св.Сава” II степен.

На 1 ноември 1932 г. в писмо до председателя на БАН С.Дацов съобщава за дарението си от 100 хил. лв. за образуването на фонд на негово име и на името на сина му Гошка С. Дацов (9 април 1884 – 8 октомври 1917) – художник. След завършване на прогимназиалното си образование по препоръка на художника Георги Евстатиев и настояването на проф. Иван Шишманов, Гошка Дацов заминава за Рим, където завършва Художествената академия.

Изучава венецианските, испанските и фламанските майстори, пътува във Франция и Белгия. След завръщането си в София урежда изложба с голям успех и се оформя окончателно като художник символист. След обявяването на Първата световна война, през 1915г. е мобилизиран и като военен художник рисува няколко военни картини и около 300 скици. Заболява и умира в полевата болница на 6-та дивизия. Погребан е в църковния двор на с. Загорич, Битолско.

По волята на Сава Дацов, влогът му в Англо-чешката и пражка банка (или по усмотрение на БАН, съхраняван в друг обществен или държавен кредитен институт) е предоставен да се увеличава до деня на неговата смърт. Получената до този ден сума да представлява основният и неприкосновен капитал на фонда, а лихвите да послужат за награди, които да се определят от Историко-филологическия клон за художествени научни трудове или за закупуването на художествени творби на талантливи художници. Картините да бъдат изложени в стаите на академичната сграда и с тях да се постави началото на художествена галерия в БАН.

Сава Дацов прави дарението си, за да подпомогне Академията в осъществяването на нейната цел – приобщаването на българите към културните нации и техните академии. Завещанието му има и продължение – в чест на сто години от неговото рождение (20 януари 1957 г.) да се обяви награда за труд, посветен на развитието на българското стопанство от Освобождението до 6-те години на 20 век, написан от член от Академията и по-късно публикуван за по-широк кръг читатели.

Фондът при БАН е образуван през 1933 г. Наредбата за управлението му е изцяло съобразена с волята на дарителя. През 1942 г. за награда и отпечатване е определен трудът на В. Койнов „Почвите в Радомирската околия”. Данни за награждаване на друг труд не са открити.

Последните сведения за капитала на фонда са от 31 януари 1951 г, когато сумата е възлиза на 204 203 лв.

Благотворителната дейност на фонда​ е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".


Публикувано във: http://www.vesti.bg/

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org