Добротворчество - за борбата на Малала 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Добротворчество - за борбата на Малала

| 12.04.2015



Текст на Светослава Димитрова, с който кандидатства в категория Млади писатели на конкурс "Добротворчество".

В училище непрекъснато ни питаха за разликата между добро и зло. Тогава във въображението ми изникваха невероятни форми и цветове – представях си доброто, като бяла светлина, която ти показва нови пътища, изпълнени с щастие… А злото го виждах, като мрак, който се опитва да те погълне и бавно, но сигурно изсмуква всичко прекрасно… Естествено, винаги си представях, че аз живея в света на добротата. След време установих, че не е възможно всичко да се дели само на добро и зло. Винаги остава една нишка, която отговаря на критериите и на двете страни. Да, колкото и тривиално да звучи, светът не е само в черно или бяло, а има и сиво. Въпросът е към коя страна клони повече сивото.

Да твориш добро… Звучи толкова просто. Малцина успяват да изтълкуват тези думи, защото си мислят, че трябва да отговарят на общоприета норма или правило за поведение. А доброто е заложено у всеки и всеки го пречупва през своята призма.

В глобален мащаб, всички сме носители на добрината.Отделни личности, групи от хора, организации. Или поне така ми се иска да бъде. Никога не успях да разбера как може да те радва „злото“. И тъй като наскоро четох историята на моята любимка, Малала Юсуфзаи, веднага тя изплува в съзнанието ми. Не мисля, че съм способна да критикувам остро или напълно да разбера, случващото се в определени места по света. Така не мога да разбера случващото се в Пакистан и в държавите в Близкия Изток. Това не е просто проблемен регион – частица от света, към която много хора избягват да поглеждат, защото предпочитат да не знаят какво се случва. Но да се върнем към Пакистан. С опита за покушение срещу Малала през октомври 2012 г. (смело мога да заявя, Слава Богу, че бе неуспешен) бе повдигнат отново въпроса за образованието, за силата на думите и то на едно невръстно момиче, което просто иска да вкара светлина в живота на хората около себе си. Как призивът за образование на момичетата, може да разгневи толкова много талибаните, че те да посегнат върху нейния живот?!

Защо трябва да подражаваме на Малала ли? Помислете, това е момиче, което не е наранило никого, то бе наранено. То стана жертва на талибаните. С един куршум можеше да отнемат цял живот. Но след трудно възстановяване, тя не се отказва, не показва дори и грам озлобление срещу тези, които щяха да сторят безвъзвратното. Защото, когато някой те нарани, независимо как, искаш възмездие. Око за око, зъб за зъб. Но в случая на Малала, тя въстава, два пъти по-силна, и продължава своята борба. Нейният глас отеква след наградата на Европейския съюз „Сахаров” за правата на човека, но достига до още повече умове през 2014 г., когато Малала печели Нобеловата награда за мир, заедно с Кайлаш Сатяртхи. Самата Нобелова награда е голяма почит и подчертаване на нейната борба срещу потисничеството на децата и младите хора. Но фактът, че тя печели наградата едва 17-годишна, което я прави най-младият носител в историята на Нобеловата награда, е най-значим. Това е истинското почитане на нейното дело.

Но освен факта, че тя достига до възрастните; тези, които взимат важните и значими решения за съдбата на целия свят, Малала достига до тези, за които всъщност се бори – децата. В края на октомври, Малала печели Наградата на децата по света, определяна от медиите и като Детската Нобелова награда. Любопитното е, че удостоеният с тази награда, се избира след глобално гласуване от милиони деца в целия свят.

Според мен, след подобна атака остават големи емоционални проблеми, които се лекуват по-трудно от физическите. Особено на такава крехка възраст. Необходима е голяма сила да не се подадеш на вътрешния си инстинкт и да се затвориш в себе си.

С основаването на Фонд „Малала”, активистката и защитничката на изконните човешки права, предприема още една стъпка напред.Фондът се стреми да достигне до най-проблемите местни общности и чрез иновативни решения, но основани на традициите, да достигне до всички деца; да предостави и средства, защото много често именно липсата на средства е последната необходима частица.

Малала е пример за всички ни – без значение от възраст, пол, етническа или религиозна принадлежност. Тя е пример за силата на доброто. Тя е пример за това как злото няма място няма в съвременния свят. Или по-скоро – не трябва да има място. А за да бъдеш добър не се изисква много. Само искрено желание.
Едно дете, което успя да промени света. Последвайте нейния пример.    

Защото „всичко е добро само на своето място и в своето време.“ – Ромен Ролан. А настоящето винаги е най-удачно.

Снимка: top-antropos.com

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org