Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Добротворчество - да си спомним за героите Йордан Тенчев и Венко Савов

| 13.04.2015



Текст на Деница Иванова, с който кандидатства в категория Млади писатели на конкурс "Добротворчество".

Да си спомним за героите Йордан Тенчев и Венко Савов

Хората казват, че в днешно време няма герои, че с Ботев и Левски великите българи, жертвали себе си за другите, са си отишли завинаги. Но не е вярно. Има истории, които биват нечути или бързо забравени. Има и хора, герои, за които почти никой не знае. За двама от тях сега ще ви разкажа и ще припомня делото им.

Желанието ми за това се поражда, до голяма степен, от факта, че ако не бяха жертвали себе си, днес най-вероятно нямаше да пиша тези редове. Много от вас, особено, ако не са от Североизточна България, може да не са чували за Генерал Тошево. Генерал Тошево е малък град в област Добрич, заобиколен от равнини и полета. Населението му наброява около 7 000 души. На трийсетина минути е с кола от Балчик и морето и съвсем близо до румънската ни граница. Но няма да ви разказвам за известните и успелите хора от града и региона, ще ви разкажа за двама души, които не бяха родом от там, но жертваха себе си за генералтошевци.

На 27. август 1986г., по време на учебен полет, над града летят пилотите капитан Венко Ангелов Савов и старши лейтенант Йордан Тенчев Тенчев. Самолетът им, учебно-боен МиГ-21УМ, аварира през деня в прости метеорологични условия, при изпълнение на атака по въздушна цел на малка височина. Венко Савов е роден на 6. август 1952 г. в Горна Оряховица. Старши пилот първи клас. През 1985 г. е завършил квалификационен курс във Военната академия “Юрий Гагарин” в Москва и е бил трети дубльор на космонавта Александър Александров. През август 1986 г. е назначен като щурман в поделението в Балчик. Йордан Тенчев е роден на 11 януари 1960 г. в Монтана. Старши пилот втори клас. През 1985 г. е изпратен в поделението в Балчик.

Пилотите са имали 7-8 секунди да решат какво да правят. Те са можели да спасят себе си, като катапултират, но самолетът е щял да падне върху крайните улици и обувния цех, в който по това време са работели 400 души. Затова те решават да изведат самолета извън града, като са знаели, че така ще загинат. Ст. Лейтенант Йордан Тенчев е бил едва на 26 години, а кап. Венко Савов – на 34. Синът на Йордан Тенчев е бил съвсем малък.

Какво всъщност означава това решение на двамата военни пилоти, можем да усетим най-ясно от думите на очевидци. Хора, които е можело да бъдат сред жертвите. Хора, които дължат живота си на саможертвата им.

Саша Василева споделя: “ Поклон! Самолетът се разби пред очите ми, докато бях на бригада, като ученичка, в завод “Албена” в Ген.Тошево. Може би съм една от тези, които са живи днес благодарение на подвига на двамата пилоти.“

Красимира Никълсън е от Генерал Тошево, а днес живее в Австралия: „ Поклон! Както Саша, и самата аз съм една от тези, които са живи днес благодарение на подвига на двамата пилоти. Никoй от нас няма и не може да забрави този ден. Страхът и паниката, които обковаха в стихията си града ни. Спомням си и колко плакахме после него ден… малка групичка деца… събрани в градската градина до блоковeте ни… говорейки с тихи, приглушени гласове… но и нямахме думи които да кажем.. само се държахме заедно, и плачехме.. дълбоко разтърсени от осъзнатото величие.. обгърнати от подвига… и саможертвата на летците-герои… които избраха да пожертват живота си, за да спасят нашия… Поклон, наши Герои! Завинаги живи в нас, в сърцата и душите ни!“

По това време над града лети още един самолет. В него са колегите им Стефан Атанасов (съвипускник на Тенчев) и Петко Кръстев-командир на ескадрилата. Ето какво споделя за преживяното през онзи трагичен ден полковник Петко Кръстев„Тогава, на 27 август, около 16:30 часа, аз бях в другия самолет. Сцената се разигра пред очите ми и трая само 9 секунди. До последния момент те продължиха да работят със самолета,не го напуснаха. С мен беше съвипускникът на единия от летците – Стефан Атанасов, който след това преживя доста трудно инцидента. Като видях падането на самолета, прелетях, за да видя останал ли е някой жив, защото не видях да се отварят парашути. Рядко се случва двама да загинат. А стресът след такава катастрофа при хора, които трябва да летят, е много силен. Сега, когато няма пари за резервни части, когато часовете за полет са малко, авиаторите ги убиват още на земята. Инцидентите във въздуха са следствие на това.“

Днес за подвига им напомня паметникът, издигнат в тяхна чест. Той представлява опашката на катастрофиралия самолет, като са поставени и две мраморни плочи с надписи и възпоменателен знак. На І-та мраморна плоча/поставена

по-високо/ пише :

 “В памет на загиналите авиатори –

от признателните граждани на Ген. Тошево”

На ІІ-та плоча/в основата на постамента/ :

” Капитан  инж.                       ст. лейтенант инж.    

   Венко Ангелов                     Йордан Тенчев

   1958-1986                           1960 –  1986″

Паметникът е открит по повод десетгодишнината от инцидента на 27. август 1996г. от  подполковник Валентин Милев - командир на авиобазата в град Балчик, и Димитър Михайлов – кмет на общината, с почетен караул. На откриването присъстват близките на загиналите, гости от авиобазите в село Равнец и град Ямбол, както и граждани. Няма финансови разходи по построяването му. Всички строителни материали са дарение. Самолетната част е дарена от поделение 28770 – град Балчик. Надписите са дарение от фирма “Мрамори”. Проектант – архитект е Пламен Петров. Паметникът се намира отляво на разклона за село Присад и Добруджански земеделски институт, на изхода на Генерал Тошево, точно там, където самолетът се е разбил.

На 8. ноември 2000г. с решение на Общински съвет посмъртно двамата пилоти бяха обявени за почетни граждани на Генерал Тошево, а две улици получиха имената им.

Всяка година на 27. август служители от администрацията, деца и граждани отиват до паметника, за да отдадат почит на загиналите. Много хора си спомнят трагедията от този ден и са благодарни на пилотите, жертвали себе си, за да спасят стотици непознати. Младите обаче не знаят подробности, не знаят имената на героите. Много от тях свързват мястото около паметника с подходяща територия за интимни срещи и романтични моменти. А трябва да се знае и да се помни, защото във време, когато народа ни е обезверен и не вярва в нищо, има нужда от велики хора, дори и техните имена да не се знаят. Има хора за пример. Има герои.

Снимка: pan.bg

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018
  13. Конкурс "Добротворчество" 2019
  14. COVID-19
  15. Конкурс "Добротворчество" 2020
  16. Конкурс "Добротворчество" 2022
  17. Конкурс "Добротворчество" 2023

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2024 milostiv.org
dgamalova