Добротворчество - за Кирил Маринов - прокуден българин, който не спира да помага на българите 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Добротворчество - за Кирил Маринов - прокуден българин, който не спира да помага на българите

| 13.04.2015



Текст на Нанси Борисова, с който кандидатства в категория Млади писатели на конкурс "Добротворчество".

Добротворчеството на един прокуден българин към неговата родина


Знаете ли кой е Кирил Маринов? Е, до скоро и аз не знаех, макар и да срещам името му на една табела в детската площадка на път за училище. Всъщност да си призная хич не се интересувах от този човек, докато не попаднах на книгата му „Моят живот”. Прочетох я на един дъх. Бях въодуевена и в същото време истински се срамувах, че толкова време не съм знаела историята на този велик мой земляк. Това е историята на човек, готов да прости на онези, които са му причинили зло и да помогне на нуждаещите се, без да търси някаква лична изгода. Мисля, че едва след като я чуете и Вие, ще разберете защо добротворчеството му е така впечатляващо.

Корените на Кирил Маринов са във Винище, област Монтана. Роден е в това село на 2 март през далечната 1927г. Произхожда от бедно семейство. Като малък спял при овцете, а всяка година от май до септември ходел бос, за да се харчат по-малко пари. През 1943г. става гимназист и  избягва да се занимава с политика. След 9 септември 1944г. му предлагат да създаде организация на ЗМС в селото си. Когато пита за значението на тази абревиатура му казват – „Земеделски младежки съюз”. След това е избран и за неин председател. Присъединява се към редовете на опозицията. Властите започват да го следят денонощно. Кирил Маринов много активно участва в подготовката на изборите през 1946г., но все повече се страхува и притеснява за последствията. Базспокойството му се оправдава. Отстранен и завинаги от всички училища в България. Едва през 2011г. намира решението за изключването му и множество неточности в него. След това опозицията се забранява и Кирил Маринов все по-често е викан в ареста без основателни причини. Един ден намира нарочно подхвърлена бомба в двора си. На 25 ноември 1949г. общинският съвет въвъ Винище взема решение да го арестиват на 8 декември. Тогава Кирил взема решение, което ще промени целия му живат – да избяга от родината.

След изтощителен преход през Чипровския балкан заедно с петима свои приятели нашият герой преминава границата и достига до Югославия. Там продължава образованието си, но не след дълго е помолен да се върне в България като шпионин. Кирил отказва и заминава за Белград, където се записва в агрономическия факултет на университета. Междувременно семейството му е арестувано заради неговото изчезване, а Държавна сигурност съставя досие с още неверни факти и измислици и продължава да следи неговите стъпки в чужбина. След като и на новото място многократно е увещаван да се завърне в родината си, емигрантът по неволя решава да избяга в Триест, Италия.

Там е настанен в емигрантски лагер и участва в ръководството на секцията на БНК. Заедно с други българи изнасят хорови концерти в Триест, а събраните пари използват да болни български емигранти. Разбира, че брат му Васил също е емигрант, но в Германия и заминава при него.

В последствие тази страна се превръща във втора родина за Кирил. Получава паспорт и продължава образованието си в Гермерсхайм. Е, оказва се, че паспортът не е придобит по най-легалния начин и прокуденият българин е принуден отново да замине, този път за Норвегия. Там се чувства добре като студент, дори организира българсски вечери, на които с още няколко българи танцуват ръченица и разказват историята на страната си. Прекарва една година там, след което отново се връща в Германия, за да остане там и до днес.

Кирил и Васил наемат магазин и започват да продават плодове и зеленчуци. Бизнесът им потръгва и не след дълго купуват дори камион. Героят ни намира жената на живота си – Дорис и се жени за нея. Излишно е да казвам, че Държавна сигурност продължава да трупа информация за него. След време братята откриват още един магазин и решават да работят отделно.

Животът на Кирил Маринов се преобръща наопаки в положителен смесъл. Германия му дава немско поданство. Купува си нова къща. Запознава се с директора на клона на Дрезденер банк във Франкфурт, а той му предлага да си купи акции. Това не е всичко. От началото на 1975г. той става член на Християн-демократическия съюз, днес това е партията на Ангела Меркел. След това започва работа и в кметството на Франкфурт. Там се грижи за осигуряването на помощи за социално слаби хора. Всичко върви чудесно, докато жена му не се разболява и не я застига смъртта. След нейната загуба Кирил все по-често се замисля за България.

... Ще си кажете – „Какво толкова, историята на един емигрант.” Истината е, че същностната част едва сега започва! Кирил Маринов – прокуденият българин, който прекарва години наред далече от родината и най-вече далече от своето семейство и близки, същият този, който държавата набеждава толкова пъти без основателни причини, той успява да прости, да надмогне тази болка. Кирил не само прощава, но и се връща в родината си... не за нещо друго, а за да твори добро, тук, където той е получил най-лошото.

Тази Човек съхранява уважението и любовта си към България през десетките години на емигрантство. Доказателство да това е фактът, че Кирил е изпращал лекарства, дрехи, шоколад не само за родителите си и за децата на брат си, но и за негови близки и познати, които са имали остра нужда. Всичко това в моменти, когато самият той е изнемогвал финансово, а пратките му до България били силно ограничени и дори не знаел дали стигат по предназначение.

В годините след 1989г. започва да събира от Германия дарения за родината си. Едно ото най-големите му разочарования е, че не успява да убеди нито един от българите емигранти да се включи със свои средства, за сметка на това немските организации и гражданите му помагат. Кирил дава телефона си на българските медии, за да може всеки да каже какви са нуждите му. Нашият герой е наречен „човекът организация”, защото с всички тези дарителски дейности се справя съвсем сам. Той създава цяла институция за оказване на помощ на България, която се състои от един единствен човек – самият Кирил. Прокуденият българин изпраща още 20 тона вестникарска хартия и пишещи машини. Доставя на БЗНС „Никола Петков” лека кола „Опел”. Той изпраща за България и камион с дарения на стойност 59 000 марки. В него са натоварени 9 болничи легла за деца и 5 за възрастни, 9 нощни шкафчета, една центрофуга, уред за диагностика на зрението, един гинекологичен стол, един стерилизатор, две електрически печки, 19 кашона медикаменти, 65 кашона с облекла и 10 кашона с посевни семена за зеленчуци. През февруари 1991г. заминава огромна пратка, натоварена с един тир с влек. Този път в родината ни са докарани брашно, захар, прах и сапун за пране, детски храни и шоколади, дрехи и електрически крушки. Кирил предоставя 10 000лв. за нуждите на БЗНС „Никола Петков” заобучение и квалификация на специалисти в селското стопанство. За България заминава още една пратка на стойност 10 000 марки, този път в нея са натоварени 1200кг олио, 60 чувала мляко на прах и повече от 400кг ориз. Заедно с това заминават също бебешки храни, медикаменти, превързочни материали и 40кашона с дрехи. Помощите стигат до Очната клиника в Монтана (тогава Михайловград), Детската болница в Медицинската академия – София, студенти и студентски семейства с деца, многодетни семейства, сираци от Дома за деца и юноши „Мария Луиза” и детската градина за незрящи деца в Пловдив. Дарения са изпратени и на детското онкологично отделение в ИСУЛ, хора с очни заболявания в Ямбол, детската градина, която се помещава в дома на Никла Петков в София, дома за ветерани на науката и изкуството в София, както и на много други места.

При прибиранията си в България Кирил посещава много от тези места. Навсякъде е посрещан с благодарност, радост, усмивки, но в неговата душа се спотайва тъга, породена от участта на тези хора. Емигрантът отива и в родното си село Винище, където е посрещнат като герой, какъвто всъщност наистина е. Той продължава да помага. В края на 1992г. изпраща от Франкрурт в София линейка, която да бъде предоставена на болницата в Монтана. По същото време в лечебното заведение пристигат още 8 инвалидни колички, 21 ортопедични патерици, 19 кашона и 8 чувала с одеала и дрехи. На следващата година Кирил Маринов изпраща четиридесет хиляди зъбни протези и две машини за изработка на такива, а през 1997г. са доставени още храни и медикаменти. През 2009г. в двора на центъра за деца с увреждания бе построена детска площадка, а през 2010г. – е в градската градина в Монтана(това е същата, за която Ви споменах в началото). Кукленият театър получава микробус като дарение от Кирил. Спортистите от моя край също са безкрайно благодарни на човекът, който им предостави 23-местен бус, а през 2011г. даде 500 000лв. за строителството на ново футболно игрище в спортния комплеск до р. Огоста. През 2007г. е открита часовникова кула в с. Винище, отново с полезното съдействие на Кирил Маринов. Освен всичко друго през 2009г.  той е награден от Общинския съвет в Монтана с почетния знак на общината и удостоен със званието „Почетен гражданин”.

Този човек е пример, олицетворение на добротворчеството. Той ни учи на много. Но също така не веднъж е казвал, че жителите на България трябва да си зададат въпроса „Това ли е начинът държавата ни да стъпи на краката си?”. Неговият отговор е и като укор и като съвет – „Не! Помощите, колкото и големи да са те, откъдето и да идват, не могат да осигурят просперитета на родината ни. Не разчитайте на тях.”

Мащабът на делото на Кирил Маринов далеч не се изразява в това какви огромни средства е дарил за родния си край. В крайна сметка Северозападна България продължава да е най-изостаналият регион. Премерът, който ни дава този човек е най-ценен. Това е пример за огромна сила на духа – най-напред, за да се реши да поеме по тежкия път, след това да го извърви и да се издигне и най-вече да прости на родината мащеха и да я обикне отново като своя майка. Той дава пример на мен, на теб, на нас, че всеки трябва да обича страната си и да се стреми, макар и с нещо мъничко да допринесе към нейното развитие и просперитет. Кирил ни учи и на вяра, вяра в доброто бъдеще и в доброто като цяло, а днес тя ни е нужна повече от всякога. Ето какво казва той – „Един ден България ще заеме достойното място, което й се полага в Европа и света и което, макар и много отдавна, е имала. Но едва ли ще го направят хората на моята възраст, независимо дали живеят тук или в чужбина. Ще го направят идващите млади поколения, които ще разберат, че от тях самите зависи всичко. След многото разочарования, които съм преживял в живота си, в мен ще продължава да тлее надеждата. И тя ще съществува докато съм сред Вас.”.

Може би от това имаме нужда всички, за да сме добри – от мъничко надежда, от някакъв стимул. Много хора ще кажат, че е лесно на Кирил да говори от позицията на заожен човек, но не парите правят добрия добър. Те просто уголемяват това, което се таи в душата ти.

Не спирам да си мисля как този човек е успял да обикне България, да обикне хората тук, но явно доброто може всичко. Тук не става въпрос за това да си родолюбец, а просто да си един голям българин, да си по-българин от тези, които цял живот не са излизали от пределите на България. И другото... родината са и хората в нея.

Не са малко нечестните и лошите, но Кирил Маринов не ни дели на такива и унакива, каквото правим самите ние. Той помага на всички, защото вярва, че доброто е заразно и не е нужно да си някой, за да си добър. Това  е и неговият призив към всички нас:
„Бъдете честни към себе си и към другите. Бъдете такива, каквито сте, отстоявайте възгледите си и не се изкушавайте, нито се унижавайте да обслужвате чужди интереси! Подавайте ръка на другите винаги когато можете, без да търсите облаги за себе си! Уверявам Ви – моят живот го е доказал многократно, съдбата сама ще Ви си отплати за вашата добрина и човечност!”

Снимка: mont-press.com

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org