Добротворчество - за един мъж, спасил стотици деца

| 17.04.2015

 Текст на Елена Демирева, с който кандидатства в категория Млади писатели на конкурс "Добротворчество".

На прага на една от най-жестоките войни един обикновен мъж спасява стотици деца

Живеем в свят, изпълнен с военни и политически конфликти, които вземат потресаващ брои жертви всекидневно. Докато спокойно вечеряме със семейството си  бунтове разкъсват Фъргюсън, Мисури, а кръвопролитията в Сирия не спират. Но ние сме далеч от всичко това и сме спокойни.

Не смятаме, че това е нашата война, че има нужда от нашата намеса, че ние можем да променим нещо или да помогнем. Смятаме, че правителствата, че огромните международни организации са тези, които имат силата да спасяват. Смятаме, че обикновените хора са безсилни.

Сър Никълъс Уинтън не е бил по-различен от всеки един от нас. Роден в Лондон на 19 май 1909, той е син на германски евреи. Работи в няколко банки, пътува из Европа и се връща в Лондон, където работи като брокер. До 1938г. Уинтън е нормален мъж в края на 20-те си години със стабилна работа, живеещ необезпокоявано в Лондон. Войната за него е далечна реалност и той има всяка причина да остави нещата така.

През 1938г., решава да отиде на почивка в Алпите, но един телефонен разговор го разубеждава. Мартин Блейк, негов приятел, го моли за помощ. Уинтън откликва на тази молба и отива в Прага.

За кратък период от време Уинтън умело успява да създаде организация, чиято цел е да спаси еврейските деца от нацистите. Забравил почивката в Алпите и поставяйки собствения си живот в опасност, той прави всичко по силите си, за да изпрати децата в чужбина, където ще бъдат далеч от военните действия. Отваря офис в хотел на знаменития площад Венцеслас, където приема документите на децата-бежанци. Свързва се с множество посолства, но получава отговор само от Великобритания, която има строги условия – само деца под 17 години могат да бъдат приети и за всяко дете трябва да бъде внесен депозит от £50.
Времето притискало Уинтън, а препятствията ставали все повече. Едно от тях било нужното официално разрешение да преминат границата, за да отидат в Холандия. След „Кристалната нощ“ през Ноември 1938г. немското правителството официално е затворило границите си за евреите. Пазачите на границата ги претърсвали и връщали всички евреи в Германия, въпреки че знаели каква съдба ги очаква и дори можели да видят горяща синагога в гр. Аахен само на няколко мили от тях.

Кристалната нощ вече е дала началото на една от най-кръвопролитните и жестоки войни. Само тогава  30 000 евреи са арестувани и изпратени в концлагери, 191 синагоги са били разграбени (76 напълно унищожени) заедно с 815 магазина, принадлежащи на евреи.

Въпреки вече започналия хаос Уинтън успява да изпрати цели 8 влака с деца във Великобритания, където им е намерен дом. Той спасява общо 669 деца. Повечето от родителите им са изпратени в едно от най-страховитите места в човешката история – концлагера Аушвиц, където и самите те са щели да постъпят, ако не са били дързостта и човечността на Уинтън. За съжаление последният влак с 250 деца не успява да пристигне, понеже войната официално избухва.
По време на войната Уинтън е доброволец в Червения Кръст, но по-късно се присъединява към Кралските въздушни сили, където получава ранг лейтенант.
След края на Втората световна война усилията на Уинтън и спасените от него 669 живота остават забравени, а той самият продължава своя нормален живот, сякаш войната е била лош спомен. Едва 43 години след края на войната, през 1988г. жена му Грета открива албум със снимки и документи на спасените от него деца и светът научава за този наистина велик мъж.

Същата година по време на телевизионно шоу, излъчвано по ББС – „Такъв е животът“, Уинтън е поканен в публиката. Показан е албумът, открит от жена му, и е обяснено делото му. Телевизионната водеща моли, ако някой от присъстващите дължи живота си на този мъж, да се изправи и за изненада на нищо неподозиращияУинтън десетки се изправят и аплодират делото му.

Сър Никълъс Уинтън е човек, който доказва, че обикновените хора не са безсилни. Само помислете ако един мъж е могъл да спаси стотици на прага на едно от най-ужасяващите събития в историята ни, каква сила има всеки един от нас. И изобщо има ли граница силата, която притежаваме, когато добрината я съпътства?

Уинтъне човек, забравил собствените си нужди, подал ръка на онези, които са беззащитни, човек, който е жертвал своята собствена сигурност, за да подари живот на стотици, човек, който не е търсил признание и почести, пари и слава. Той се е изправил пред необратимото, неизбежното, пред човешката жестокост, и е избавил от нея стотици. Неговото дело е смисълът на думата човечност.

„Докато човек не се предаде,
той е по-силен от своята съдба.”
- Ерих Мария Ремарк

Снимка: http://en.wikipedia.org/wiki/Nicholas_Winton