Нужно е да спрем за малко и да се замислим какво точно иска живота от нас, а ние какво искаме от него? 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Нужно е да спрем за малко и да се замислим какво точно иска живота от нас, а ние какво искаме от него?

| 29.08.2018



Следният текст е мотивационно писмо на Д. Л., с  което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2018. Освен мотивационното писмо тя ни е изпратил и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл да го направи от - http://milostiv.org/text/770

Както е известно, от психологическа гледна точка не можеш да разбереш нещо, което не е преживяно от собствен опит.

- Карл Густав Юнг

  Аз съм от едно малко село Хърлец (област Враца). Северозападна България, както се знае, запада. Там не виждам реализация и бъдеще за младите. По тази причина аз записах да следвам своето Висше образование в едно от водещите в България Висше училище – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Бях успешно приета и много щастлива. Завърших 1ви курс с отличен успех, за което положих много услия и време. Наистина беше трудно, но аз съм човек преследващ целите си и вяраващ в своите възможности, въпреки финансовите затруднения.


   Интересът ми към психологията е благодарение на моят учител по „философски цикъл“ от гимназията. Винаги неговите часове бяха изпълнение с вълнение и мъдрост. Уважавам неговите мисли и убеждения и когато съм имала проблем, той успяваше да ми даде най-добрия съвет, но и ми показваше житейските уроци, които животът ми поднася. Благодарение на него аз записах да следвам Психология, защото той ме насърчаваше постоянно и съм доволна. До сега научих много неща, а има още много да се уча. Разбира се, човек се учи докато е жив. Израснах във финансово затруднено семейство и детството ми не беше леко, може би това е една от причините да изучавам психологията. Искам след време да запиша приложна психология и да работя предимно като консултант, да помагам на деца с проблеми или с проблемни семейства. Знам че психологията е нашето бъдеще и всеки един от нас е имал определен момент от живота си, в който е имал нужда да поговори със специалист. Винаги съм постъпвала с разбиране към хората, надявам се да успея и ще положа всички усилия за да достигна целта си. Понякога живота може да ни поднесе само нещастия, но трябва да има някой, който да може да ти покаже и другата му страна, да ти помогне да се справиш с тези предизвикателства или трагедии на живота, които са нормална и естествена част от него. Нужно е да спрем за малко и да се замислим какво точно иска живота от нас, а ние какво искаме от него? Когато достигнем до някакъв отговор, може би ще възприемем света по друг начин и тези трагедии, които са ни се случили, ще се превърнат в житейски уроци и ще открием смисъла на живота си, но трябва да има някой, който да ни напътства. Сега гледам на света от друг ъгъл, сякаш детството, което съм имала остава назад във времето, разбира се не напълно забравено, но частично това е една от причините, поради които изпитвам тази емпатия към другите.  Надявам се след време психологията да не бъде възприемана като сега, т.е. хората да не се страхуват да споделят проблемите си, защото ще ги помислят за луди например. Знам че за да споделиш нещо преживяно или своите емоции е наистина една трудна стъпка, но всеки трябва да прояви тази смелост, защото ако оставим нещо неразрешено то се трупа и изведнъж всичко може да „рухне“.


  Как се виждам в областта на психологията? Не мога точно да кажа, но това към което се стремя е да натрупам знания и опит, които след време може да помогнат било то на хората около мен или на непознати, деца най-вече. Идвам от далечен беден район, но бих казала, че съм амбициозен човек и дори финансовите затруднения не биха ме спрели да преследвам мечтите си. Знам че обучението ми няма да е лесно, но когато човек желае нещо наистина много, той ще положи всички свои усилия и време и ще постигне желаното.


  „Като има конкретна цел, човек се чувства способен да преодолее всички проблеми, тъй като бъдещият му успех живее в него. - Алфред Адлер.


Никой не знае как ще протече животът му и аз също не мога да знам дали наистина ще успея, но знам че надеждата и вярата крепят човека и го съпътства през целия му живот. Колкото и да се бориш един миг може да преобърне всичко, за това са нужни близки и приятели, които да ти помагат, както и психолозите. Защото замислете се, децата от социалните домове си нямат никого, тогава ние психолозите се явяваме техни спътници и тяхна подкрепа. И все пак аз съм реалист, не мисля както някои хора, че с психологията ще стана герой и ще помогна на всички. Знам, че процесът на усъвършенстване е дълъг и труден и съм сигурна, че няма психолог или психотерапевт, който да е помогнал на всички свои клиенти напълно, защото човешкото съзнание и душата са непредсказуеми.


   В момента аз реализарам своята детска мечта и нищо не може да ме спре. Ще достигна това, към което се стремя, вярвам в себе си!


Родителите ми също вярват в мен и полагат всички усилия да извървя пътя, по който съм поела, но искам чрез тази стипендия да им помогна, защото знам какво костват и колко им е трудно.


И ще завърша с един мой любим цитат, изпълнен с толкова много истина и смисъл в него:

„ Живота – това е процес на постоянен избор. Във всеки момент човек има избор: или отстъпление, или преследване на целите си. Всяко движение към още по-голям страх, страхът, защита или изборът на целите и растежа на духовните сили. Избора на развитието вместо страхът десет пъти на ден – значи десет пъти се движите към самореализацията.“ - Ейбрахам Маслоу .


  Искам да споделя с вас някои от отговорите на пациенти с психично разстройство, които са давали на своите психиатри/психолози:

  • „Липсваш на ръцете ми.“ – 10-годишно момче с аутизъм, което иска прегръдка.

  • „Чувствам се като призрак, бродейки невидимо в декорите на тези други щастливи животи.“ – 56-годишен алкохолик.

  • „Няма проблем, че нямам никакви приятели. Да имаш приятели те прави щастлив, но това НЕ те прави добър човек. Знаеш ли кой наистина е бил популярен? Хитлер“. – от дете с аутизъм, което има проблем със сприятеляването.


/ Източник: https://lifestyle.framar.bg/14-изумително-дълбоки-цитати-от-пациенти-с-психично-разстройство /

Снимка: pixabay.com

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org