Искам да говоря за света, за малкия човек, за големия човек, за красивото, но и за несправедливото 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Искам да говоря за света, за малкия човек, за големия човек, за красивото, но и за несправедливото

| 21.08.2019



Следният текст е мотивационно писмо на деветнадесетгодишната Г. И., с  което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2019. Освен мотивационното писмо участничката ни е изпратил и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл да го направи от - http://milostiv.org/text/770

Вярвам, че също като птиците, трябва да се стремим към високото, към голямото синьо, с мечтите и целите си в ръка въпреки обстоятелствата. Затова обаче не трябва само амбиция, защото дните, в които живеем, са изключително динамични и изискващи борбеност. Тук на помощ идва образованието.

Вярвам, че поколението ни е поколението на промяната, в себе си съдържа всичкия нов и многостранен потенциал, желание за напредък и изменение на досегашните обстоятелства. Също така вярвам, че и аз съм част от този нов глас. Но този потенциал трябва да бъде поливан, наторяван и обогатяван, което е пряко свързано с висшето образование, даващо нови знания и самочувствие за придобити такива, даващо опорни точки, контакти и мотивация за прилагане на наученото. По този начин мечтите ни могат да бъдат окрилени със състоятелна подкрепа, която да ни движи нагоре по стълбицата.

Искам да се обучавам, защото съм убедена, че имам какво да дам на света, защото искам да имам шанс отвъд предразсъдъците на обществото спрямо новото поколение, спрямо своя професионален избор, а именно - изкуството.

Фотографията ме избра съвсем случайно преди няколко години, но историята ни въобще не е романтична, просто устоя на времето. Ала иронията на съдбата може би украсява всичко това. Родена съм с 50% зрение, с други думи - едното ми око още в утробата си е рекло, че го мързи и няма да се развива, но пък за щастие другото се е хванало да действа като за двама, та така вече 19 години моят свят продължава да се движи с пълна сила, а апаратът ми е по-добрият поглед над него. И нима цялата тази нишка не е повод за леко подсмихване и амбиция? Да речем, че се старая да е така.

Клишетата неслучайно са клишета, така че и аз няма да мога да се измъкна от едно такова. Истината е, че всеки от нас има своето място, в което да се крие от света, а това всъщност може да е хоби, действително място, човек или каквото въобще успява да притъпи страховете и да забави времето. В последните две години установих, че моето скривалище е фотографията. Опиянява погледа и мислите ми и съзнанието ми се превръща в онази блага празнота. Тя ми дава възможност да опитам да изразя всичко онова, което чувствам и мисля, но визуално, което е едно сладко предизвикателство, с още по-сладък резултат, когато успявам. Но най-хубаво е да знаеш, че си успял да пресъздаваш не само през своята призма, а си докоснал и изразил още някого. Това е изкуството. Чуждите смисли се оказват всъщност наши, улесняват смилаемостта, отнемат тежестта ни, когато сме неспособни да кажем онова, което най-силно искаме. И затова нека живее творческото начало. Нека тези семена откриват своята почва, нека всеки от нас се вслушва в първосигналните пориви, в енергията, която циркулира заедно с кръвта. Дори когато е налудничаво. Дори когато е глуповато или не особено умело. Да живеят и клишетата!

Да следваш мечтите си обаче е голяма стъпка. Отне ми изключително много време да повярвам в смисъла на тази си страст, да й дам глас, да й вдъхна сила и наистина да я облека в действителност. Подкрепа не срещах почти у никого. Защото живеем в такива дни. Защото хората се страхуват. Защото прехвърлят своя страх върху теб в момента, в който решиш да си открит относно най-дълбоките си желания. Но мисля, че успях. Убеждавам се, че това е моят правилен път във всяка ситуация, в която усетя, че фотографията приютява моята чувствителност, че успявам да докосна още някого, че всъщност за тези няколко години самоука дейност мога да създавам красиви неща със собствените си ръце, без чужда помощ.

Но искам да се докосна именно до чуждата помощ. Знам, че имам много, което съм способна да покажа, но и много, което все още не съм отключила у себе си.

Искам да съм част от промяната. Искам да говоря за света, за малкия човек, за големия човек, за красивото, но и за несправедливото, за магията, която движи все още този свят, за сивотата, която спъва този естествен ход. Искам да уча фотография, защото искам да мога смело да се изправя, да разперя криле и да се понеса към високото, към голямото синьо, с мечтите и целите си в ръка.

И да успея.

Искам.

Снимка: pixabay.com

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018
  13. Конкурс "Добротворчество" 2019

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2019 milostiv.org