Вдъхновяващи примери за благотворителни прояви в България след Освобождението

Откъс от статията „Благотворителност и дарителство в България (1878 - 1944): оптимизъм и отговорност за бъдещето от Росица Стоянова. Статията е публикувана в Антологията „Дарителството в съвременна България”, съст. Петя Кабакчиева.


Първите благотворителни прояви след Освобождението
носят белезите на възрожденското мислене и светоусещане.
Най-ясно приемствеността личи в особената щедрост, коя-
то се проявява по отношение на просветата. Създаването на
високообразована интелигенция, усъвършенстването на об-
разователната система, повишаването на броя на учебните
заведения и тяхното издигане на европейско равнище – това според дарителите са условията, които осигуряват проспери-
тета на нацията. Поради това и най-щедрите дарения, напра-
вени през този период, са именно с такава насоченост. Ос-
вен завещанието на Евлоги Георгиев за основаване на висше
училище ще спомена големите дарения на Димитър Хаджива-
силев за създаване на първата търговска гимназия, на Козма
Тричков за врачанските училища, на Нанчо Попович за деви-
ческата гимназия в Шумен, на Петър Керемекчиев за отпус-
кане на стипендии. Показателен е фактът, че от общо около
100 дарителски фонда, управлявани от централните държав-
ни институции в периода 1878–1918 г., 52 са под контрола
на Министерството на народното просвещение. Обединени
под общото име „Завещатели и дарители“, те представляват
втория по големина фонд след пенсионния. Заедно с даре-
нието на Евлоги Георгиев за Университета към началото на
1910 г. капиталът им възлиза на 13 521 858 лв. За времето си
това е един значителен финансов ресурс, при положение че
за същата година приходният бюджет на държавата възлиза
на 172 248 400 лв. Много от даренията, поверени на Екзар-
хията, Светия синод, на общини, училища, читалища и други
институции, също имат за цел издигането на образователно-
то и културното равнище на българите.
В тази насока действа и обществената благотворителност.
В страната се образуват многобройни дружества, комитети и
други организации, които се включват в материалното под-
помагане на просветното дело. Особено активни са женските
дружества, които поставят основите на професионалното де-
вическо образование, като до войните откриват и поддържат
между 10 и 15 стопански училища. Първото подобно учебно
заведение отваря врати в столицата през 1893 г. и се издър-
жа от женското благотворително дружество „Майка“. Идея-
та за него, построяването и отварянето му стават възможни благодарение на дарението на известната общественичка от
времето на Възраждането Йорданка Филаретова. Щедростта
на не един и двама дарители съпровожда началните стъпки
на девическите професионални училища във Варна, Русе,
Пловдив, Шумен, Ловеч и други градове.
Младата българска наука също намира своите достойни ме-
ценати. През 1892 г. Българското книжовно дружество получава
като дарение капиталите на българското дружество „Напредък“
във Виена. Учредява се фонд под горното наименование, който
в продължение на много години предоставя средства за награж-
даване и издаване на научни трудове. Иван Евстр. Гешов изпла-
ща ипотечния дълг за построяването на новата сграда. Посте-
пенно Българското книжовно дружество става независима инс-
титуция, а през 1911 г. се провъзгласява за академия. В периода
до 1944 г. БАН управлява около 100 дарителски фонда, с чиито
средства се импулсира напредъкът на българската наука.
За разлика от подпомагането на просветата и науката дей-
ността в областта на обществените грижи за социално слабите
членове на обществото е дело главно на дружествената бла-
готворителност. Единици са големите дарения с такава насо-
ченост. Сред тях се откроява това на Йорданка Филаретова,
която през 1909 г. дарява парцел в центъра на София за приют
за възрастни хора. В изпълнение на нейния завет дружество
„Всех скорбящих радость“ успява да построи внушително зда-
ние, което дава под наем на държавни учреждения и частни
лица. Със събраните средства на подарен от общината терен,
през 1914 г. се открива дом за самотни старци.