Завършил Кеймбридж свещеник строи старчески дом и приют за бедни в Горна Оряховица

27-годишният отец Зоран Мамучевски е събрал 30 000 лв. дарения за храма

КОГАТО ПОПИТАШ В ГОРНООРЯХОВСКИЯ КВАРТАЛ „ПРОЛЕТ” КЪДЕ Е ЦЪРКВАТА НА ОТЕЦ ЗОРАН, всички ти казват - ей там, в края на парка, ама още не е отворена. Хората обаче знаят името на своя свещеник и са горди от факта, че от един месец той е отворил църковно училище. То е второто в региона след това, което направи преди години отец Славчо във В. Търново.

Да избереш България пред Великобритания

Свещеник Зоран Мамучевски е само на 27 години и е най-младият в лоното на православната църква в епархията. Роден е в Македония, в град Берово, но коренът му е български. Първо завършва семинарията в Скопие. После учи бакалавърска степен по богословие във Велико Търново. Накрая става магистър по пасторско богословие и социология в Кеймбридж. Можел е да остане във Великобритания или пък да се върне в родината си. Имал е възможност да служи на църквата и в Румъния, но избира България. От няколко години живее в Горна Оряховица и служи в църквата в Раданово, преподава във ВТУ и се грижи за фондацията „Покров Богородичен”. Съпругата му е банкерка и също е от Македония.
С Бранислава имат две дъщери. Ана-Мария и София-Мария, която е само на 9 месеца. Двамата се запознават в Кеймбридж и после решават да дойдат в България след дълги колебания. Сега са тук и нямат намерение да ходят никъде, тъй като отец Зоран вече има мисия, от която няма намерение да се отказва.

ЗА ЦЪРКВАТА С РЯДКОТО ИМЕ „СВЕТИ ТРИСВЕТИТЕЛИ”

ПРАВОСЛАВНИЯТ ХРАМ В КВАРТАЛ „ПРОЛЕТ” НОСИ РЯДКОТО ИМЕ „Свети Трисветители” и такова название няма нито една друга църква в региона. Тези светци са Йоан Злотоуст, Григорий Богослов и Василий Великий.
„...Това е празник на всички богословски школи, защото това са великите учители на църквата. Църквата носи това рядко име, а до нея се намира и паметникът на Васил Левски и всичко това не е случайно. Владиката вероятно заради това много държеше името на тази църква да е точно това. Този храм е строен доста години, може би около 10. Сега още не е действащ и се надявам да отвори врати напролет, на Цветница”, започва своя разказ отец Зоран, който е председател на църковното настоятелство и предстоятел на храма.
Храмът вече е саниран изцяло отвън, вътре все още има строително скеле, направена е пълна изолация, има купол с нови прозорци.
В момента църквата се подготвя за стенописване, което ще е студентска практика на иконописци от ВТУ. Други студенти от търновския университет пък изработват иконостаса за този храм, който ще бъде доста мащабен. Иконостасът се прави в катедра „Църковно изкуство” на ВТУ и в тамошното ателие от трима студенти под ръководството на Симеон Захариев и Марио Коев, като целият труд също е благотворителен. До няколко месеца трябва да се подменят всички прозорци с ПВЦ и накрая, естествено, да се намери и камбана.

ЗА УЧИЛИЩЕТО, ХОТЕЛА И ТРАПЕЗАРИЯТА ЗА БЕДНИ

ДО САМИЯ ХРАМ СЕГА Е ПОСТРОЕНО ЦЪРКОВНОТО УЧИЛИЩЕ, в което хлапета идват в неделя. Земята е дарение на общината с отстъпено право на строеж. Над тази малка къщичка ще се прави втори етаж, а до сградата ще има още една, която ще бъде пристан за бедни възрастни и за бедни студенти по богословие. Ще има и трапезария, където църквата ще дава по една топла чорба на несретници.
„...Засега обаче от месец действа само църковно енорийско училище, в което идват около 12 деца от 5 до 7 години. Те са от квартала и са много щастливи и доволни от това, което правят. Има дори едно момиченце от Първомайци. Засега идват само в неделя. Изработват най-различни коледни играчки, които се продават с благотворителна цел за сдружението „С вяра в доброто” от Горна Оряховица. То решава за каква цел да се ползват парите. Хлапетата обаче са много щастливи от едно от последните неща, които са направили - да оцветят картички за Никулден и да напишат скъпи думи за приятеля до тях. Посещението е безплатно, а стартът бе направен с 35 лева за пособия”, споделя отец Зоран за първите стъпки на църковното училище. То се помещава в една стая, която е обзаведена, а хлапетата, които идват, са от нормални и добри семейства.
В СЪСЕДНАТА СТАЯ ЩЕ БЪДАТ ТРАПЕЗАРИЯТА И КУХНЯТА, КОИТО ОБАЧЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪЩЕСТУВАТ, но помещението е измазано и в средата на готовата постройка има санитарен възел. До няколко месеца отец Зоран се надява, че кухнята ще бъде оборудвана с печки и хладилник.
В момента архитектурно студио от София прави проект за новата постройка, която ще бъде прилепена към сегашната и на втория етаж ще има стаи за около 12 души.
„...Преди всичко ще се приютяват възрастни хора и студенти богослови и социално служение, които са бедни. Младите хора могат да си карат практиката при нас, ние да им осигурим подслон, а те да работят в трапезарията и да помагат за топлия обяд на бедни от района. Те ще се определят от комисия, а не еднолично от мен, за да няма интриги. Това ще бъде нещо като старчески дом и студентско общежитие за бедни таланти богослови, които ще работят за църквата тук...”, споделя идеята си младият божи служител.
ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА МИСИЯ НА СВЕЩЕНИКА ВЛИЗА И ИДЕЯТА заедно със социалните служби да се носи по домовете топла храна на бедни, които не могат да се движат.

НАД 30 000 ЛВ. СА ДАРЕНИЯТА, КМЕТЪТ ДАВА ЛИЧНИ ПАРИ ЗА УЛУЦИ

НАД 30 000 ЛЕВА СА ВЛОЖЕНИ ДОСЕГА В ЦЪРВАТА, УЧИЛИЩЕТО И БЪДЕЩИЯ ХОТЕЛ ЗА БЕДНИ от дарения. Сериозна е сумата от Комисията по вероизповеданията, а строителната фирма не е взела нито стотинка за себе си. Лично кметът на Горна Оряховица инж. Добромир Добрев пък дал свои пари за улуци и сега помага да се намерят средства за цялата ограда на комплекса.
Дори щорите в училището са от дарител, а строителните работи са направени на ползу роду от строителни фирми. Пари в брой не са давани, но дарителите правят за своя сметка всички неща, а отец Зоран води сметките и записва всичко до стотинка. Защото типично по български един ден може да бъде обвинен в нещо си, защото няма ненаказано добро.
„...Повечето от дарителите държат да са анонимни. Не защото имат грехове за изкупуване, а заради завистта и клюките. Най-голямото дарение не е повече от 5000 лева в работа или материали”, споделя още синоокият усмихнат учител в расо.

ДА ПРЕБОРИШ СТАТУКВОТО

САМИЯТ ОТЕЦ ЗОРАН ЧЕСТО СЕ ПИТА КЪДЕ Е ТРЪГНАЛ И КАКВО ТОЧНО ПРАВИ, дали ще бъде охулен или пощаден и долюбен. По-големи от него в расо вече го питали къде е тръгнал и защо не си стои кротко. Опитват се да го накарат да повярва, че всичко това, което прави, просто няма да стане. Той пък отговаря на неверниците, че на това място, дето сега е съградена църквата, е било тухли, които са се ронели. От тези руини за кратко време е направено много и останалото също ще стане.
Един македонец с български корен променя статуквото и ролята на църквата ни и не се бои да говори за това. Казва още, че нямаше да бъде толкова силен и уверен без подкрепата на съпругата и семейството си. Сигурно заради това вярва, че социалният църковен комплекс в кв. „Пролет” идното Рождество догодина ще бъде „моята семейна църква”. Ако това се случи в Горна Оряховица, значи може да се случи и във Велико Търново, където за доста години се съгради църквата „Света Петка”, която обаче не е действаща и още си няма своя свещеник...