История за силата, саможертвата и изцелението на една майка

Светла беше бременна, когато остри болки в краката й я принуждават да отиде на лекар.

Изследванията поставят диагнозата: остеосарком - вид рак на костите. „Като чух рак, разбрах, че може би вече няма да има живот, но се борех, защото бях бременна с малката ни дъщеричка и реших, че заради нея трябва да се спасим”, спомня си майката.

Светла започва да търси решение на здравословния си проблем в различни болници в страната - в София, Пловдив и Плевен, но никъде: „Веднъж дори ми казаха „Туморът е прекалено напреднал. Имахме едно момиче като теб младо, което не оцеля и няма нужда, не можем нищо да направим”, разказва Светла.

Въпреки всичко Светла не се отказва и успява да намери помощ в лицето на проф. Георги Михайлов от Националната болница по онкохематология. Още преди раждането на бебето у Светла се забелязва подобрение на състоянието й. До раждането й лечението й се прекратява и настъпва прогрес на заболяването. „Най-много се притеснявах да няма нещо на детето. Но веднага след като можеха да правят тестове и ренгени, детето се изследва. Нищо му няма. Да ни е жива и здрава”, споделя майката.

След раждането химиотерапията се подновява. Следва ампутация на крака ѝ и отново терапия в онкохематологията. „Тези три месеца, аз ги преживях много тежко. Това ми беше най-гадното. Крепеше ме единствено това, че детето ми е в АГ болницата, лежи, на системи, цялата на системи, дишаше с апарат, но тя се бори и аз трябва да се преборя с рака”, разказва Светла.

Терапията е продължителна, но Светла успява да се излекува. „Кръвни изследвания, биохимия - всичко е добре. Трета година, вече четвърта почвам, съм в ремисия и се надявам така и да остана”, казва Светла.