Успешна операция за Божидар Стоянов

„Щастливи сме, че вече сме в къщи след почти двумесечен престой по повод операцията на Боби в Германия. Смеем да кажем, че след сериозни тревоги, възстановяването тръгна в правилната посока. Но нека бъдем последователни в разказа си.

Интервенцията бе извършена на 01.09.2015 г. Мина успешно, казват докторите, направили са максимално каквото може да се направи в неговия случай.

И така, след изписване, се наложи за четири седмици да потърсим квартира, тъй като 40 дни след операцията ни предстоеше контролен преглед и едноседмична рехабилитация, отново на стационар в клиниката. През това време, по препоръка на лекарите, му осигурихме допълнителна рехабилитация извън клиниката.

Скъпи приятели, сигурно е излишно да говорим за всички страхове и тревоги, които изживяхме, и не на последно място езиковата бариера. Изключително благодарни сме на Ани, млада наша сънародничка, живееща недалеч от Ашау. С безкористност и съпричастност в най-трудните ни моменти тя беше не само много добър преводач, а и наша опора. Тя държеше ръчичката на Боби, успокояваше го и му даваше примери за смелост и борбеност.

За съжаление, имахме и сериозен инцидент след наложилия се повторен прием за едноседмичната рехабилитация. Грубо издърпване на крачето от страна на лекарка провокира непоносими и нестихващи болки на детето, което наложи редица допълнителни консултации и обсъждания за евентуално гипсиране и използване на шини. В крайна сметка, кракът не се гипсира, но ние си тръгнахме много притеснени от Германия, незнаейки какво ни очаква. Слава Богу, Боби се успокои и болката започна да затихва. С идването си веднага набавихме проходилка и той почти горд, макар и изпитващ все още болка, с всеки изминал ден увеличава продължителността на разходките си с нея.

Щастливи сме да видим, че детето ни е много по-изправено в походката си, нещо за което преди само можехме да мечтаем. От няколко дни всеки ден пътуваме за рехабилитация до Горна Баня. Явно е, че борбата продължава, но по-важното е, че в моментите, в които забравяше за болката, нашето момченце раздаваше слънчеви усмивки.
Вярваме, че тази усмивка ще бъде все по-широка. И това се дължи на доброто чудо „Спаси, дари на...” и на всички добри хора, които помагат да се сбъдват чудесата.

Много ни се иска Боби да върне това добро!

Ще държим Вас, а чрез Вас и всички сърцати хора, които ни помогнаха, в течение за следващите стъпки, свързани с възстановяването на Боби и изразходване на средствата.”