Добротворка храни самотници с увеличението на заплатата си

ТЯ САМА НАРИЧА СЕБЕ СИ ДОБРОТВОРКА. СПОДЕЛЯ ДОБРИНИТЕ СИ ОБАЧЕ само ако се разчуе за тях. Един от последните благородни жестове на Иваничка Колева е топлата храна за няколко самотни мъже от Димча. Направила това с увеличението на заплатата си като секретар в кметството, което е около 90 лева. Решила, че съселяните й имат нужда и споделила скромната сума с тях. Жената работи в кметското наместничество вече 18 години. Хората в нужда са няколко мъже, живеещи без доходи или с такива, които им позволяват съществуване на ръба на оцеляването. Някои от тях пък, въпреки че имат достатъчно финансови средства, са самотни от години, а там, където няма женска ръка, храната в повечето случаи е суха, от магазина, не прясно сготвена.

Съпричастна към проблемите на тези хора, Иваничка Колева в разстояние на една седмица четири пъти е предоставила топла храна на 7 – 8 мъже от Димча. Оказа се, че това не е първият хуманен жест от нейна страна. Често пъти, виждайки недоимъка на някого, тя му пазарува от магазина най-необходимите хранителни продукти. Преди няколко години, също от едно такова увеличение на трудовото си възнаграждение, тя купува и дарява детски книжки на читалищната библиотека в селото. Жестовете й на благотворителност са толкова много, че в никакъв случай не биха могли да се поберат в една статия. Докато детската градина в Димча е функционирала, леля Иваничка е била при децата на всеки първи учебен ден, на всеки първи юни с лакомства, помагала и с подаръци. За да направи детството им по-весело, тя се е превъплъщавала и в Баба Марта, и във весел клоун, организирайки им различни детски забавления с много лакомства, плодове, огромни количества сладолед и различни игри.

ТЯ СЕ ОКАЗА И БЛАГОТВОРИТЕЛ на местната църква. Освен че посвещава цели десет години от живота си на нейното обновяване, тя дарява средства от продажбата на първата си детска книжка на храма. Сумата възлиза на 200 лв. и с нея е изработена плоча с името на православния храм „Успение Богородично”. По цели нощи е изработвала мартеници, които да продаде, за да плати сметката за ток на храма. Електрифицирането и водоснабдяването на сградата са нейна заслуга. През годините е дарявала и на църквите в Павликени и в родното си село Върбовка. Като ревностен пазител на българските традиции и самодеец, Иваничка Колева е дарител и на читалищата в Димча, в Павликени, а и на много други места в страната. Читалищната библиотека в Павликени редовно получава книги с нейни участия, а жените от народния хор получили ръчно избродирани от нея битови колани към народните си носии. В градския музей също я разпознават като един от дарителите на различни предмети, снимки и документи. Няма организирана дарителска кампания в община Павликени за набиране на средства за лечение на болен без нейно участие. Дарявала е на читалищата в Полски Тръмбеш, Батак, село Сенник и др.

Тя е една от първите, откликнали на молбата за финансова подкрепа за филма „Дякон Левски”, а понастоящем и на филма „Ботев” под режисурата на небезизвестния актьор и режисьор Максим Генчев. Вярно е, че изпратила по 20 лева за двата филма, но толкова й били възможностите. Сега се е захванала с реставрацията на бабината си къща в несъществуващото село Дебелцово, премахнато заради градежа на яз. „Александър Стамболийски“, а от това нейно начинание се интересуват дори от БАН, скромно подчертава Иваничка.

ПАЗИ КЪДЕЛЯ ОТ 30 ГОДИНИ, ШИЕ ГОБЛЕНИ И БРОДИРА

НА 1 МАРТ ИВАНИЧКА ОБЛИЧА СВОЯТА НОСИЯ НА БАБА МАРТА. Задява хурката и слага къделята бяла вълна, която пази от баба си вече 30 години. Подобаващо облича и внука си Кристиян, когото учи да преде. Тази жена е с изключително разнородни и разнообразни интереси и с много хобита. Обича да шие гоблени и вече има над 30, бродира, плете на една кука, на две и на пет игли, обича българския фолклор и умее както да пее, така и да танцува народни ритми. За пръв път стъпва на сцена, когато е едва на три годинки, придружавана от дядо си Иван Пончев, който е един от активните самодейци на читалището във Върбовка. В дома си има над 80 саксии с цветя и градината й е прекрасна гледка. Ревностен природозащитник е, а също и изкусен кулинар, като същевременно с това владее кулинарния дизайн. Твърди, че приготвените ястия, освен че трябва да са вкусни, трябва и да изглеждат добре. Ежегодна участничка е в традиционния за Павликени Празник на яйцето и никога не си е тръгвала от конкурса без награда. Веднъж дори получава две– една от журито и една от вестник „Дума”. Последното й хоби е да вдъхва нов живот на старите кукли от соца, като твърди, че това й доставя не само удоволствие, а и я връща към годините на щастливото й детство и юношество.

КОГАТО ЧУКНАЛА 50 ГОДИНИ, ИВАНИЧКА НАПИСАЛА „ПЪРВИТЕ 50“ с 50 стихотворения за любовта и живота. Когато се родил внукът й, написала „Златни крила“. Днес е на 53 г. и все така вдъхновяваща и зареждаща околните с енергия и емоция. Една от участничките в Антология „Ружица”, събрала творби на 32 поетеси от Великотърновския край.

За Трети март в Димча бе подготвила програма и развя българския трибагреник на площада. За Осми март също има изненади за жените. Казва, че за нея най-ценното нещо на този свят са здравето и разумните хора. Човек не може да живее сам, той съществува в общност, и ако тя е от качествени хора, човешкият живот е спокоен и смислен.