Езиковеди и медици се обединяват в помощ на хора, загубили речта си след прекаран инсулт

Езиковеди и медицински специалисти обединяват усилията си, за да помогнат на хора, които са загубили речевите си способности в резултат на прекарани онкологични заболявания и инсулти.
За да успеят, те ще използват натрупаните опит, знания и съвременни технологии в две такива фундаментални науки като лингвистиката и медицината. „Всички знаем, че има речева рехабилитация, логопедията също работи по тези проблеми, но си дадохме сметка, че ако съчетаем дълбочината на знанията на неврологията, на неврохирурзите, на лингвистиката и психолингвистиката и логопедията, можем да бъдем много полезни на хората. Когато човек се разболее от такова заболяване и загуби речевите си способности, той се нуждае от помощ.

Първата насока бе психологическата помощ за близките, т. е. как психолингвистите и психолозите могат да работят с близки на болния, да ги мотивират и да помогнат на този човек.
Да не се отчайват и да не свеждат грижите за този човек до физическото му оцеляване, до това да го нахранят и да му дадат лекарствата. А да имат силите и бих казал търпението чрез поредица от речеви упражнения да му помогнат да възстанови процеса на говорене. Обикновено това е сложен процес и за болния, и за близкия, защото той непрекъснато се връща към спомена колко добре е говорил преди. Затова имат нужда от подкрепа. В повечето такива случаи оставяме хората сами да се борят с този проблем. А има нужда от точно такива подредени правила, които близките на болния да познават, да ги прочетат и да се опитат да ги приложат“, обясни за „Борба“ езиковедът и преподавател по история на българския език в Софийския университет доц. Владислав Миланов.

Той е ръководител на проекта „Българският език в държавните институции в публичното пространство.Кризи на общуването и общуването по време на кризи”,
финансиран от фонд „Научни изследвания“. Специален раздел е посветен на общуването между лекари и пациенти. Екипът има идея да въведе курсове по комуникация в медицинските факултети и те да бъдат насочени както към повишаване на езиковата култура, така и към създаване на умения у лекарите чрез думите да достигат до болния с малко повече подкрепа.

Към проекта са привлечени неврохирурзи и невролози, които познават дейността на човешкия мозък и функцията на тази част от него, която отговаря за речта.
„Като се добавят усилията на логопедите и лингвистите, е съвсем възможно да се направи система от работещи упражнения, през които да помогнем на болния да проговори. Проектът все още е на много ранен етап. В момента се обсъждат различни фази и идеи, за да бъдат направени отделни упражнения. Като например изготвяне на алгоритъм от задачи, в които болният повтаря определен тип съчетания на гласни и съгласни.

И кои да се комбинират така, че да може да се върне навикът на говоренето. Това е началната фаза. След това ще изградим система от упражнения, които да работят и за краткосрочната и по-дългосрочната памет. И в същото време всичко това да бъде направено така, че успешно да се ръководи от близкия на болния. Дадохме си сметка, че това е като да научиш малкото дете да говори, но е по-сложно. На нас ни е лесно да свържем сложно изречение, но на болния му е трудно дори да каже, че иска чаша вода“, допълва доц. Миланов.

Вече са проведени два дискусионни семинара. Първият бе в Софийския университет на тема „Медицината и лингвистиката заедно за човека”.
Там участваха специалисти психолози като Цветеслава Гълъбова, Ани Владимирова, логопеди, невролози и неврохирурзи от „Пирогов”, които имат наблюдения и могат да помогнат на езиковедите. Вторият събра във Велико Търново само лингвистите от екипа. На него са разисквали езиковите особености и на следващата среща, когато отново ще работят с психиатрите и психолозите, да могат да кажат каква система от упражнения за каква фаза от болестта са подготвили.

„Много ми се иска в българската научна действителност да се разшири невролингвистиката.
Хубаво е да се излезе от рамките на теоретичните изследвания и усилията ни да имат практическа насоченост. Нацията ни застарява и ние като че ли не си даваме сметка, че е добре да имаме такава система от упражнения за предотвратяване на деменцията“, сподели още ръководителят на проекта.

Родните езиковеди не обещават революционни открития, но искат двете науки да намерят общ път, за да помогнат на човека.
Очакванията са до Нова година те да са направили упражненията, за да може впоследствие да ги приложат и да се убедят, че работят. Защото нормален живот без реч не може да има и сме длъжни да опитаме“, смята доц. Владислав Миланов.