75-годишен пенсионер дари спестяванията си на Дома за стари хора в Дреновец

Седемдесет и пет годишният Венелин Лозанов дари спестяванията си на Дома за стари хора в Дреновец, съобщи кметът на община Ружинци Александър Александров. Пенсионерът дарил 10 000 лева преди Коледа на Дома за стари хора, в който той живее вече пета година. За възрастният човек Домът е неговият роден дом, в който се грижат за него , в който са приятелите му.

Парите Венелин Лозанов успял да задели докато работел в строителството. Решил да ги дари, когато се разболял много тежко.

Уплаших се ,че ще умра и трябва да направя добро дело, да помогна с каквото мога на хората , които живеят в Дома, разказва дядо Венчо, както го наричат всички в Дреновец. Помислил си, ако живея след дарението , хората в Дома пак ще се грижат за мен, защото са моето семейство. Ако ли пък не – ще ме запомнят с това , че съм направил добро, философски разсъждава дядото днес.

С парите дядо Венчо пожелал да се закупят електроуреди и обзавеждане за възрастните хора в Дома. И кметът на община Ружинци Александър Александров се погрижили да изпълнят волята му.

Александър Александров определя дядо Венчо като герой на днешния ден, в който много хора живеят трудно и без близки. Кметът допълва, че от дарението са останали малко пари и с тях през пролетта ще благоустроят градинката в Дома. Той се обръща към всички добри хора с апел: ако могат, да помогнат с още средства, за да може Домът да има и свой автомобил, от който има нужда. Не нещо кой знае колко луксозно, но добро, за да може с него да се превозват хората от Дома при нужда.

След като направи дарението дядо Венчо днес е по добре здравословно. Дори е успял да преодолее тежките си здравословни проблеми. Вече се изправя от инвалидната количка и дори се движи по-малко.

Дядото е щастлив че си има Дом, където се чувства добри и има приятели и хора, които се грижат за него. Заключена в Дреновец стои родната къща на дядо Венчо, дом който той е градил години.

В Дома дядо Венчо е щастлив, защото си има и хоби. Започнал е да прави макети на сгради от картон, докато е прикован в инвалидната количка. Радостта и щастието, удовлетворените му е голямо , защото макетите се раждат от ръцете му с много любов и после подарява направеното за спомен на приятелите от Дома.