Десетки хора от България и чужбина протегнаха ръка на млад мъж, пострадал при трудова злополука.
За Иво, който е прикован на легло след падане от скеле, и за рехабилитаторката Калина, която иска да сбъдне мечтата му да ходи отново, бе разказано в края на миналата година.
Благодарение на усилията си само за два месеца Иво частично е раздвижил ръцете си.
С желание да усмихнат Иво ни потърсиха и от 90-а детска градина в столицата. Помежду си от персонала събрали пари, а децата нарисували рисунки.
„Богатството на един човек не е това той да бъде богат финансово, богатството е това да дадеш от себе си – да дадеш вяра, да дадеш надежда”, категорична е Катя Йорданова, директор на детската градина.
Рисунките на децата занесохме на Иво заедно с Калина. Тя продължава да работи с него всеки ден.
„Разкошно просто, нямам думи, рисунките са прекрасни”, трогна се Иво. Той признава, че не е очаквал да получи помощ от толкова много непознати хора. „Това дори ми върна много от надеждата, много от желанието за борба, защото си бях казал: Край, всичко беше дотук, оттук натам каквото излезе, и изведнъж нещата се промениха коренно”, признава той.
Брат му вече има работа, купен е и апаратът за рехабилитация.
Иво и Калина вече имат своята малка победа – освен че движи ръцете си повече, той може и да сяда.
Тип новина
Категории
|
Тип помощ
|