До жп гарата на село Драгичево, Пернишко, се намира полуразрушената къща на самотна майка с двете й деца. Къщата е сред най-силно засегнатите от земетресението през 2012 г. Обявена е за опасна и за негодна за живеене, но Гергана не се страхува, тя се уповава на Бога, че закриля нея и дома й.
Гергана е на 45 г. и работи като чистачка на минимална заплата, като понякога, когато я повикат, се наема и на допълнителна работа с почистване на помещения. При това условията за живеене на семейството са мизерни. Работи за минимална заплата, а от време на време приема и допълнителни поръчки с почистване на помещения, когато я повикат. Към това се прибавят и детски надбавки.
„Умишлено вдигат възрастта за пенсиите. Няма раждаемост. Има други етноси да се развиват. Нашата нация да се затрие. Виж, че нас ни дискриминират в собствената родина, а другите етноси ги толерират. Аз така мисля.” – казва с болка Гергана.
Спасимира, голямата й дъщеря, се отказва да следва висше образование, за да не бъде в тежест на семейството си. Иска да започне да работи. Пари за рокля и аксесоари за един от най-хубавите й дни в живота навярно няма да има. Майка й е готова да тегли заем от банката, за да може да отиде и тя на бала си.
Другата й дъщеря - малката Габи, е в трети клас, а любимият й предмет в училище е английски език. Умело брои до 10 и говори свободно. Но когато я питаш каква иска да стане като порасне, казва: „Много богата жена.”
Без притеснение Гергана отправя предизвикателство към социалния министър:„Да си сменим поне един месец заплатите с него. Това ще е най-добре. Той да поживее с моята заплата, с моя доход, а аз да поживея с неговата и да видим той как ще се справи.”
Тип новина
Категории
|
Тип помощ
|