Църковното настоятелство на строящия се храм “Св. Пантелеймон и Св. Седмочисленици” в град Каспичан получи лично дарение от местен жител в размер на 50 000 лв.
Щедростта на Стойчо Стойчев не е афиширана от него, а стана известна от публично оповестено благодарствено писмо към него от общината. “Това е най-голямото лично дарение, постъпвало по сметката за градеж на църквата. Много сме благодарни. В днешните все по-материални времена един благороден жест, като този, връща надеждата, че добротата съществува”, каза кметът Милена Недева.
“Възхитени сме от постъпката на този сърцат човек. Средствата му ще послужат за завършване на дълго строения храм”, обясни адвокат Ралица Тодорова, член на настоятелството.
Големият дарител е известен в малкия Каспичан като бай Стойчо. Пенсионер на 84 г. с 404 лв. пенсия и до скоро собственик на малък цех за производство на керамика. “Обикновен човек, среден българин съм. Обичам хората и да съм сред хората, искам да оставя нещо хубаво след себе си. Казвам ви, че парите не са важни, а какво ще направиш с тях. Никой не е взел нищо от този свят със себе си. Нито съпругата ми, нито синът ми, които починаха…”, обяснява пенсионерът. Прави дарението за църквата точно в памет на сина си Пламен Иванов/49 г./. Мъжът е най-дълго преживелият българин у нас с диагноза таласемия /заболяване на кръвта б.а./. Издъхнал от инсулт в ръцете на Стойчо на 18 февруари тази година.
“И какво като имах пари? Не можах да го спася!”, ридае бащата. Приживе синът често казвал, че ако стане нещо с него, иска татко му да продаде негово жилище във Варна и да направи дарение за дълго строената църква в Каспичан. Преди дни Стойчо изпълнил желанието му и казва, че ще бъде най-щастлив, когато види църквата завършена. Ако е нужно ще дари и още пари.
“Това е напълно възможно. Ще използваме средствата му за довършителни дейности. В момента майстори работят по иконостаса на храма, зограф рисува иконите, краят на строителството се вижда”, уверява адвокат Тодорова. А бай Стойчо обяснява, че е християнин – като се взели със съпругата му се венчали в църква, после свещеник кръстил и двамата му сина.
Иначе от 8 август 1951 г. не е спирал да се труди. Майстор е по керамично производство. Първо бил моделист в бившия завод “Китка”-Нови пазар, после се трудил 3 г. в селското стопанство на Узбекистан и като се върнал у нас пак се захванал с порцелана. Изпратили го на специализация в Германия и го произвели в конструктор. Още през 1984 г. направил своя фирма по чл. 35, а през 1989 г. станал и собственик на ЕТ. Чак до тази пролет произвеждал керамични плочки за надгробни паметници, дори изнасял в Румъния и Македония. Тази пролет обаче, дарил трите си пещи на семейство в Кюстендил. Тежали му годините, а и краката не го държат, придвижва се с патерици.
По тази причина вече не може да кара и старичкото “Рено Меган”. За него обаче то си е абсолютно ново, макар че го вкарал втора ръка преди 17 г. “Като не съм правил ралита с колата и като я поддържам, нищо й няма”, обяснява каспичанецът. Живее в двуетажна къща, на първия етаж е другият му син.
Вече трудно се обслужва, затова разчита на личен асистент по социална програма, зимата се топли на дърва. “Всичко ми е нормално и достатъчно. Не съм гладен за богатства. За себе си съм направил, каквото съм искал, нека да остане нещо и след мен”, подчертава пак пенсионерът. По думите му какво е нужно на човека – една маса, нещо да сложил на нея и легло. Разсъждава, че всеки има една уста, гърло очи и уши.
Това не е първото дарение на каспичанеца. Преди време е спонсорирал болниците в Шумен и Варна, дарил 10 000 лв и на фамилия с болно дете.
Тип новина
Категории
|
Тип помощ
|