Младеж от Пещера върна намерено на Великден портмоне

Вече три дни 31-годишният Вейсал Кърджалиев от Пещера обира овациите на съгражданите си заради една своя изключително благородна постъпка. Младият човек намери точно на Великден портфейл с 340 лева в него и без документи, по които да се ориентира на кого са. Той не се отказа и успя да ги върне на собственика им, който се оказа дете от съседния град Брацигово.

Сякаш съдбата го накарала на 16 април вечерта да излезе без колата си, иначе това рядко му се случвало. Както минавал по моста край „Хийт“, видял падналото портмоне. А то било много специфично – с лого на футболен отбор и лика на един от играчите в същия тим. Погледнал вътре, видял, че има много пари. И му станало тягостно – първата мисъл била, че някой човечец си е съсипал най-хубавия християнски празник. Застанал на моста и зачакал с надеждата някой да се върне и да си потърси изгубеното. Минали повече от 30 минути, никой не се появил, а завалял и силен дъжд, който принудил Вейсал да си тръгне.

Вкъщи продължил да мисли как да намери собственика. Споделил с близките си за находката. Те го посъветвали да пусне съобщение в местния сайт „Пещера инфо“. Младежът предположил, че малко от тях надничат в местни медии. Затова публикувал съобщението си във Фейсбук. Сдържано и без подробности за портмонето.
Така вчера го открили в дома му непознат мъж и синът му. Заявили, че са изгубили портфейл, казали точно кога, посочили предполагаемото място, описали го точно с логото на отбора и името на футболиста от снимката. Разказали как се върнали да търсят парите, но валяло силно и не го намерили. Вероятно това е станало минути, след като Кърджалиев си е тръгнал от моста.

Оказало се, че хората са от Брацигово. Били тръгнали да купуват обувки на момчето от пещерските фирми, но се върнали с празни ръце и разстроени. Радвали се, че портфейлът е попаднал при почтен човек. Почерпили младежа, поговорили и си тръгнали.

Вейсал също работи в един от обувните цехове. На въпроса дали 340 лева са много за него, казва, че не никого и никога не са му излишни. Но са чужди и е редно да се върнат.
Младият човек е доволен от постъпката си и си пожелава само едно – повече хора да постъпват така, ако попаднат в същата ситуация.