Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Християнската любов ще бъде в сърцата на хората, придружена от молитвата и милистинята към ближния

| 03.05.2014



Есе от Иван Дириманов - участник в конкурса на тема Милостинята като висока добродетел в християнството, организиран от Милостив.

Иван Дириманов е студент в магистърска програма “Религия и образование“ в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Роден е през 1988 г. в гр. София. Средното си образование получава от Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарский". Продължава образованието си в бакалавърска степен в Богословския факултет на Софийския университет. През 2012-2013 г., се обучава  по програмата "Еразъм" в Солунския Аристотелев университет, Теологичен факултет. Владее английски и гръцки език - писмено и говоримо, ползва и руски език. Съставител е на изданието "Църквата "Успение Богородично"  - село Лесура, община Криводол. През 2013 г. участва по Европейска програма „Студентски практики“ като стажант в Национална Библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

* * *

"Милостинята е царица на добродетелите - тя твърде бързо възкачва людете на самото небе и е най-добра застъпница: милостинята е велико дело! Не за това ли и Соломон възклицавал: "Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си" (Притч. 22:9). Милостинята има мощен полет - тя пресича въздуха, преминава луната, надскача слънцето, достига до самото небе: но и там не спира - преминава и небето, възнася се над сонма ангели, над лика архангели, над всички вишни сили и се представя пред самия престол на Царя на царете!"  Какво по-точно и по-емоционално определение от това на светителя Йоан Златоуст можем да дадем на милистинята? В него се съдържа целият смисъл на християнската милостиня, изказан поетично и изключително точно.

В „Проповедта на Планината“  има четири  изказвания на Иисус Христос за милостинята, която човек дава. Всички те са логически свързана система от поучения, удържащи човека от грешки при добротворчеството. Спасителят учи хората как трябва да дават милостиня:
"Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
И тъй,  кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве (Матей 6:1- 4).
Всички тези четири изречения са насочени против фалшивата показна набожност. Става ясно, че тайното даване на милостиня е най-добрият вариант. Учителят призовава да се твори добро като се дава милостиня от сърце, без егоистични помисли,  честно и по съвест да се служи на Бога и на хората.

В този дух са и разсъжденията на св. Теофан Затворник: „Доброжелателството по отношение към бедните почти винаги, ако не се пресича, то значително се съкръщава с въпросите: кой проси и къде ще иде подаденото? Господ казва на такива: в какъвто смисъл ти приемаш просещия и му помагаш, в такъв ще бъде и наградата ти. Не гледай просещия, а свойте помисли при това. “  Иисус Христос предоставя право на даващия човек сам да избира: дали на всеки  просещ следва да се дава и колко е нужно да се даде. В такъв случай милостивият християнин трябва да носи отговорност за това - за какво дело - лошо или добро, молещия ще използва даденото му. Затова не бива да се дават или заемат пари на този, който иска да се възползва от тях в зло, или за удовлетворение на своите порочни потребности.

Многообразни са формите на даването на милостиня на ближния - за физическа или духовна полза. Затова бих искал да се спра на значението на милостинята като любов и милостинята, получавана чрез молитвата.
Милостинята е любов.

Милостинята се явява изпълнение на Божията заповед за любов към ближния. Господ изисква от истинския християнин да проявява внимание и грижа: „А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си - как пребъдва в такъв Божията любов?  Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!“ (1Йоан 3:17-18). Затова даването на милостиня е едно от добрите дела, които истинския християнин  може да върши в своя живот. Много задълбочени са разсъжденията на  архимандрит Варнава Янку за милостинята като вкусване на Божията любов: “Милостинята е да виждаш във всеки човек бог, това е скланянето и смирението пред всеки човек. Моят близък човек да бъде бог за мен. Това не е чувство, за което насилваш себе си, а е естествено разположение на човека, който е вкусил Божията любов.","милостинята е добродетел, която ме кара да не гледам страстите на човека, неговите грехове, немощи, и оттук да го обичам и да признавам неговата святост... Ние не сме свети сами по себе си, а доколкото сме насадени в тялото на Църквата, което е тяло на Христос. В този смисъл и най-грешният човек е свят."

Според християнската нравственост  не трябва да се въздава или отмъщава на ближните за причинено от тях  зло (1Сол. 5:14); "не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци" ( Рим.12:17 ). Иисус изисква да  се прощава обидата, причинена от ближите. "Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ" (Рим.12:19).

Защо са нужни делата на милосърдие? Без тях човек не може да попадне в Царството небесно, което Бог е подготвил за добрите хора. „Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат.25:34).

Милостта, която оказваме на нашите ближни, ние оказваме на самия Иисус Христос „истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили" (Мат. 25:40). Като оказваме милост на Господа, сам Господ ще прояви към нас своята милост, ще ни помилва и ще окаже своята помощ за добрите дела. "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани" (Мат. 5:7).

Гениалното перо на Достоевски е описало редица поучителни начини на даване на милостиня от праведни християни и от грешници. Обаче най-впечатляваща за мен е притчата за стръкчето лук, разказана от Грушенка в "Братя Карамазови". Единствената добрина, която злата жена е направила, е да подаде стръкче лук.  Благодарение на тази малка добрина, тя била помилвана. “Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда (Иак.2:13). Заповедта  на Господ е : ако може,  да се издърпа със същото стръкче лук. Но тази жена отнася ли се със смирение и благодарност към Бога, мисли ли и за спасенито на братята си? Не! Ето как постъпва: “Тича ангелът при жената, подава й стръкчето лук: на, казва, жено, хвани се за него, да те издърпам и започнал лекичко да я дърпа и вече почти цялата я измъкнал, но другите грешници в езерото, като видели, че я издърпват навън, хванали се всички за нея, да ги изтеглят и тях с нея. А жената нали била от злобна по-злобна, взела да ги рита: «Мене дърпат, а не вас, мой е лукът, не е ваш». И щом рекла това, лукът се скъсал. И паднала жената в езерото и гори там и до ден - днешен. А ангелът заплакал и си отишъл.“  Това е пример как липсата на любов към ближния погубва.

Относно даряваната любов за ближния Стареца Паисий разсъждава така:
„В състраданието е скрита любов с такава сила, че тя е повече от обикновената любов. Ако ти състрадаваш на другия, то започвш да го обичаш по-силно. Когато в любовта има състрадание, то ти ще притиснеш в обятията си своя брат, обхванат от бяс, и бесът ще излезе от него. Затова „силната любов“, духовната любов, в която има състрадание, утешава Божиите създания със свето утешение, потопява полкове от демони, освобождава душата, лекува нейните рани с балсам, излива върху нея Христовата любов. Човекът е духовен - целият е едно голямо състрадание. Изнемогва, състрадава на другия, моли се, утешава. И макар да взема върху себе си чуждите страдания, винаги е изпълнен с радост, тъй като Христос отнема от него болката и го утешава духовно.“
Молитвата е милостиня

Когато се молим за братята си, ние се научаваме на любов към тях. В Светото писание се казва следното за молитвата и милостинята: “Не бивай малодушен в молитвата си и не се отказвай да даваш милостиня.“ (Сир. 7:9). Ние всички сме едно Тяло и когато се молим за хората, които са в беда, се научаваме да ги чувстваме като свои братя. Нашата молитва е милостиня за света и помага много.

Молитвата е истинска любов, чрез нея човек взема бремето на брата си и му дава милостиня, изпросвайки за него Божието благоволение. В житието на митаря Петър, станал впоследствие светец, можем да видим как един просяк се моли за безсърдечния си брат: “Той никога не пожалил нямащите, нямал в ума си мисъл за смъртта, не ходел в Божиите църкви и сърцето му винаги било глухо за просещите милостиня. Но благият и човеколюбив Бог не иска смъртта на грешниците, а се грижи за спасението: всички и всекиго спасява с неизповедимия Си Промисъл. Той явил милостта Си и на Петър и го спасил по следния начин: Петър излязъл от дома си и водел осел, натоварен с хляб за княжеския обяд. Просякът му се поклонил и високо започнал да проси милостиня. Петър взел един хляб, хвърлил го в лицето на просяка и отминал. Като уловил хляба, просякът се върнал при събратята си и казал: Получих този хляб от ръцете на самия Петър. При това той започнал да прославя Господа и Му благодарял за това, че Петър е толкова милостив.“  Впоследствие лошия митар претърпял промяна, посветил се на служба Господу и Бог го възнаградил. Ето пример как чрез молитвата  човек дава любов, милостиня за другите и получава духовна полза. Просякът е беден, но чрез молитвата дал милостиня на митаря, която е несравнима с каквато и да е материална милостиня.

Чрез молитвата могат да се променят и събития,  да станат чудеса. Когато на едно място са събрани много хора, които произнасят молитва, това място получава  Божията благодат. Както стана известно от печата, на 21 януари 2014 г. трима свещенослужители на Украинската Православна Църква, братя на Десятинния Киевски манастир - йеромонах Мелхиседек, свещеник на обителта, о. Гавриил и о. Ефрем застават между противоборстващите страни в най-горещата точка на улица „Грушевски” - Киев и като евангелски миротворци започнват да се молят, пеейки възкресния тропар "Христос възкресе от мъртвите". Призовавайки страните към потушаване на конфликта и покаяние, свещениците също зоват да не се пролива кръв, към покаяние, прошка и връщане на протестната акция в мирното русло. Чудо е, но успяват!

Молитвата е необходима в живота на човека,  за да  достигне не само духовно развитие, но да се подобри живота на ближните му. Тя е действие за духовно усъвършенстване на човека, в резултат на което се изгонва злото от душата  и се предизвиква Божията благодат. Така християнина става творец на доброто. Преобразеният човек става истинско творение на Бога, безразличен към злото, гордостта и чувствителен към доброто. “Добро нещо е молитва с пост, с милостиня и справедливост. По-добре малко със справедливост, нежели много с неправда; по-добре да правиш милостиня, нежели да събираш злато, защото милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях. Ония, които вършат милостиня и праведни дела, ще бъдат дълголетни“ (Кн.на Товита 12:8-9).

Когато говорим за милостинята като израз на висока християнска добродетел, заслужава да се запитаме за мястото на Църквата при проявите на милосърие. Тук бих се позовал на мнението на значимия православен богослов Георгиос Мандзаридис - професор по християнска етика: „Основният социален принцип на Църквата - благотворителността, също има подчертано личностен характер и се основава върху човеколюбието, което Бог показва към човека.“ и „Църквата е пространството, в което човекът тайнствено се въвежда в Царството Божие, но едновременно с това тя е и пространството, в което се култивира неговото съвършенство".  Следователно  отношението на всеки християнин към милостинята се формира в Църквата.

След настъпването на промените в страните от Централна и Източна Европа, добротворчеството в Църквата се засили значително. Много ме впечатли и изненада  един филм за дяконията  на Албанската православна църква, който имах възможност да гледам. След падането на комунизма, с помощта на църквата са изградени множество медицински центрове, пансиони, детски градини, сиропиталища, подвижна зъболекарска клиника за селата. При приемането на бежанци от Косово е организирана мащабна хуманитарна програма. 

Примерите на християнско милосърдие и милостиня в различните исторически времена са многобройни и многообразни.  Винаги, когато стане дума за милостиня, си спомням Серафим от едноименния  разказ на Йордан Йовков, който е доволен, че е дал своите събрани за палто пари на Павлина, за да заведе мъжа си на лекар и с някаква „особена радост“ в гласа казва: “Хубаво си е то мойто палто. Аз като го позакърпя пак, че прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може да се представя и пред Бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно...".  В настоящия момент във Фейсбук се разпространява с преклонение снимката на Дядо Добри - дарителят на Църквата. Каквито и страдания да преживяват хората - единни в Христа - периоди на комунизъм, секуларизъм, либерализъм и пр., християнската любов ще бъде в сърцата им, придружена от молитвата и милистинята към ближния.

Ползвана литература:
Книги:
КАРАМИХАЛЕВ, Янчо Михалев Записки по православна християнска етика  - София: [Изд. авт.], 2010 .
МАНДЗАРИДИС, Георгиос Християнска етика. т. II  - София : Омофор, 2013 .
ТЕОФАН Затворник, св. Душеполезни поучения / Светител Теофан Затворник  - Света Гора  : Славянобълг. манастир  Св.вмчк Георги Зограф , 2004 .
Сайтове:
http://azbyka.ru
http://www.milostiv.org
http://www.pravoslavie.bg
http://www.pravoslavieto.com

Бел. р.: Запазили сме оригиналния правопис на есето.

Снимка:  http://carstvo-maloe.com - Трима свещеници монаси спряха сблъсъка в Киев, призовавайки към мир и покаяние.


Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018
  13. Конкурс "Добротворчество" 2019
  14. COVID-19
  15. Конкурс "Добротворчество" 2020
  16. Конкурс "Добротворчество" 2022
  17. Конкурс "Добротворчество" 2023

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2024 milostiv.org
dgamalova