Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

По своята същност милосърдието не е материално, а е душевно и високо духовно

| 03.05.2014



Есе от Василианна Мерхеб - победител в конкурса на тема Милостинята като висока добродетел в християнството, организиран от Милостив.

Василианна Мерхеб е студент втора година в СУ "Свети Климент Охридски", Богословски факултет, магистърска програма "Вяра и Живот". Завършила е специалност Политология към НБУ.

* * *

Нашият Господ ни завеща истинния път към спасението, като ни откри какво величие и награда очаква всеки, който търси Царството Небесно, душевното изцеление и вечния живот в Христа. Знанието за блаженствата е като светоносен указател на човека по пътя към Отца, а спасението към което е устремено всяко Боговдъхновено човешко сърце е немислимо без милосърдни дела, защото вярата без дела е мъртва. Християнските добродетели Вяра, Надежда и Любов са неразделно свързани с всяко добротворство в име Христово, просещо изкупление и очищение от греха. Православният християнин в днешния свят е изправен пред не малко изпитания и съблазни, свързани със заобикалящата среда, която по редица причини не е благоприятна за дела отвъд ценностите на света. В глобален, а вече и локален план, държавите единогласно признават едно и също – светът е в криза. Никъде обаче не става дума, че това не е само икономическа и финансова, каквато я обявяват, а е по-скоро духовна, какъвто е и изначалния смисъл и произход на думата, а именно съд Божий.
В наши дни темата за милосърдието е от голямо значение и е здраво свързана с всяко добротворство, основано на  вярата, защото е подвластна на Христовия Завет - „Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). 

Всички свети отци Боговдъхновено говорят за едно и също, а имено за Истината, която спасява, като на милосърдието се отдава особено значение и сякаш в един глас говорят, че спасението е немислимо без него. Това е Христова Истина, за която знаем, че е вездесъща, всепроникваща, непроменяема, неподвластна на времето нито на земните или природните закони и че единствената, която ни води към Живота Вечен.

Според Авва Доротей всички ние трябва да даваме милостиня заради вярата, изпълнена в самото добро, състрадавайки си взаимно, като на свои членове, и така да услужваме на другите, като че ли ние самите приемаме от тях услуги, да даваме така като че ли ние самите получаваме. Това той нарича разумна милостиня, чрез която можеш със слово да утешиш брата си, като му окажеш милосърдие, чувайки казаното „Благата дума е по-високо от добро деяние” (Сир. 18:17), защото онзи, който се пази да не върши неправда, но нехае за милосърдието и е безплоден в своите дела, е подобаващ за думите: „Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън” (Мат. 3:10).

В това се и крие и драгоценният бисер на нашата действена Евангелска любов, която е свързана с петото блаженство, а именно с милосърдието, което всред всички добродетели е поставено на по-важно място, защото Страшният съд ще се произнася според проявените дела на милосърдие и любов (Мат.25:31-46). Любовта събужда милосърдието и така се изпълва с благодат всяка човешка душа. Те, двете, са немислими една без друга, понеже милосърдието без любов, както и любовта без милосърдие са малоценни пред Бога, така както е казано и в Свещеното Писание, само милостивите ще бъдат помилвани (Мат. 5:7). Защото милосърдието очиства от греховете (Притч. 16:6) и избавя от смърт  (Тов. 4:10).

Християнското милосърдие е Божествена проява и само духовният човек, който живее с благодатта на Светия Дух, бива истински милосърден. Именно затова в наше време някои показни извършители на добри дела, които участват в широко мащабни медийни акции и кампании на благотворителност, не могат да бъдат наречени милосърдни, а само благодеятели, защото претендират за почести и слава, архонтски титли, чужди на православието, и с това сами себе си изобличават като се превръщат в псевдо-благотворители. Милосърдието е проява на свойствата на Бога в този свят, който казва „Милост искам, а не жертва” (Мат.9:13). Това пояснява защо само духовен човек, който има истинна вяра и опит в общението с Бога, може да бъде наречен милосърден.
И както Господ е казал: „Кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. А ти, кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:2-4).

Милосърдието винаги трябва да се различава от външната и показна благотворителност, когато сърцето не участва в делата на милосърдие, а благотворителността е подвластна на нечисти чувства, като: тщеславие, гордост, суета, себелюбие или целеустременост за създаване на фалшиви обществени образи, авторитет и признание.

„Правете добро, и на заем давайте без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните и към злите” (Лук. 6:35). Свещеното Писание често ни напомня да благотворим на ближния „Томува който ти проси давай, и не се отвръщай от оногова който ти иска назаем” (Мат. 5:42). Също, както и премъдрият цар Соломон казва „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние” (Притч. 19:17), а според свети Василий Велики, който има и дава на другия прави благодеяние не на другия, а изцяло на себе си.
Още от ранните векове на християнството, благотворителността към бедните, болните, гладните, странниците и онеправданите, се е практикувала много широко и е била поставена на такава висота, че дори се е считала за най-мощното средство, което може да освобождава от участта на греховете. В първите векове от светите и Богоносни наши отци най-много се прославил, както с учението си за благотворителността, така и с делата на добротворство свети Василий Велики, като тази висша и духовна добродетел е въздигната и превъзнесена и от свети Иоан Златоуст, която той нарича Царица на добродетелите, която възвисява човека.
Господ учи онези, които издига към Себе си чрез Богочестие и въздържание от зли дела, със сърдечна грижа за милост към ближния, както учи пророк Исаия

„Престанете да правите зло, научете се да правите добро” (Ис. 1:16,17).
За православните трябва да бъде вечно жива паметта, затова че „Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост” (Иак. 2:13), а милостивите ще застанат отдясно на Господа, защото дошлият Цар ще им каже: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.“ (Мат. 25:31-46).

По своята същност милосърдието не е материално, а е душевно и високо духовно, както справедливо го описва Авва Доротей, никой не може да каже: ” Аз съм беден и не мога нищо да подавам”, защото ако не можеш да дадеш толкова, колкото богатите, дай две лепти, подобно на бедната вдовица, и Бог ще приеме твоя дар повече, отколкото даровете на богатите. Ако и толкова нямаш, можеш със служение и молитва да окажеш милост на своя ближен и немощен брат, защото със слово можеш да утешиш всеки, като му окажеш милосърдие, за да се изпълниш казаното: „Думата не стои ли по-високо от добро даяние?” (Сир. 18:17).
Свойствено за човешките нужди за милосърдие, е че са първом духовни, а после телесни или материални, защото знаем, че заради греховете ни спохождат болестите, скърбите и теготите.

Милосърдните дела за облекчаване на чисто телесните потребности могат да бъдат: да нахраним гладен, да напоим жаден, да облечем гол, да посетим затворник, да посетим болен, да приемем странник у дома си, да погребем умрял в крайна бедност и се притечем на всеки, чрез който Христос ни призовава. Всичко останало, за което имаме сърдечни и духовни очи, се изпълва с любов и дръзновение и най-вече себеотрицание и жертвоготовност, за да се лишим от нещо материално и плътско като се възрадваме и изпълним с небесно-земна светлина. А, другите дела, които действено могат да облекчават по-важните духовни нужди на нашите ближни събратя по-често могат да бъдат: да обърнем грешник от лъжливия му път и го увещаем да се поправи, проповядвайки със своето благочестие, дела в Христа и скромно облекло, благовестейки да научим невежите на Истината и доброто, като този, който не знае да се моли, да научим на Господнята молитва и с това му дадем оръжие за спасение, непознаващите Божието Писание, да запознаем с Христовите заповеди и Неговите истини за Нашата Вяра, и да дадем на ближния добър съвет и молитвено застъпничество, като го предпазим от вражеското отчаяние, водещо до самоубийство, да послужим на болните, като им напомним за целителните Христови тайнства на изповедта и причастяването, да укрепим нещастни, като ги увещаем с упование в Бога да носят своя кръст, да се молим на Бога за живи и покойни, като утешаваме печалните и малодушните и не отвръщаме на злото със зло, а прощаваме обидите от сърце, които ни причиняват или да се застъпим за някой, който е затънал в греха и страстите, прибягващ към алкохол, дрога или безразсъдно действие, престъпление или лишаване на жена от своя плод чрез аборт и като вразумим, поучим и наставим този, който е в мрака на неведението за това що върши да го предпазим от тежка беда.

Съвременният човек е изправен пред изпитанието да зависи, не от сърдечното настроение на човека с който общува, а да се сблъсква с хора в ролята на чиновници и администратори, които да представляват институции, които са с бездушевен характер и да се случва, така че решението за осъществяване на определена просба да зависи от лист хартия, на която да има определен подпис и печат. Ако ти подаваш на просещия, нека веселият поглед и ласкавото лице да предварят твоето деяние, а добрата дума да утешава благо неговата скръб. Това звучи невъзможно, когато човека е заклещен между механизма на някаква институционална машина и служител, който я представлява и който дори да има желание да помогне, остава просто един чиновник, но това, което е непосилно за човека, е винаги възможно за Бога.

Конкретната ми идея е свързана със създаването на Православна Лечебница под покровителството на Светителя Василий Велики, който със своите Василиади е завещал истинен пример за това как дръзновено трябва да се работи и служи на такава кауза. До сега с благословението на духовници, както и един епископ се работи по подготовката и проучването на всички възможни форми за участие на Църквата с подкрепа на държавата и дарителството на благочестиви миряни в тази посока. С Божията милост вече е налице подкрепата на водещи медици от болница „Пирогов” и други представители на болници и лечебни заведения, като са обединени от взаимно желание да се послужи на хората в нужда и за които държавата и ресорните институции в момента отделят оскъдно внимание и средства. Това са бедни хора, който се намират в състояния като будна кома или са хора в належаща нужда от следболнично възстановяване, но не им се полага подобаващо обгрижване и рехабилитация, липсата на които може да бъде фатална. Подобно на тези има и такива, които са  бездомни хора или жертви на насилие и тежки инциденти, като това включва и сираци. Настоящата идея се породи от личните ми опити да бъде спасена една жена, за която лекарското мнение бе, че умира до часове от тежка черепно мозъчна травма, а след незабавната намеса на свещеници, който извършиха над нея Тайнството Елеосвещение, се случи чудо и тя се върна към живот, славейки до ден днешен Бога. Моля да се има предвид, че с тази история благовестя за Милосърдието видяно и изживяно тук и сега, в кратко време и чрез силата не на някой друг, а от комбинацията на силна Вяра в благодатта и човешкото упование в силата на Христа. 

Случи се така, че по редица причини се наложи да бъдат събрани средства за рехабилитация на тогава тежко болящата жена с помощта на Православна Младеж към храм „Света София”, като за щастие по неведомите пътища Господни бяха изпращани средства от цял свят, а в края на месец декември 2013 г. едно сираче, момче, което с умението си да свири на пиано, реши да проведе благотворителен концерт в нейно име. И така в залата с пиано в Руския културен център, за тази изстрадала жена - учителка по пиано с руски произход, бе проведен концерта, за който освен музиката момчето беше подготвило и собственоръчно изрисувани картички, които дари на всеки гост на събитието. За краткото време в присъствието на предимно млади хора бяха събрани повече от необходимите средства за момента. Чудото на саможертвата и великодушието на младия пианист се състоеше в това, че освен с парите, които бяха като духовни бисери, спуснати от небесата, имаше и друг много великомилосърден момент. Това момче, нехранило се от три дни, с празен стомах е рисувало картички, свирило на пиано и в сълзи е молило Господа с гореща молитва не за себе си – сирака, а за нея болящата и страдаща жена.

Примерите и най-вече чудесата само от последната една година, са невместими  да се поберат в едно човешко сърце и затова мнозина се сподобиха да се възрадват от всяка нова блага вест, изписвана не върху страници, а върху човешкото битие. 

Чрез снизхождането на Светия Дух Господ нееднократно ни открива в Свещеното Писание Своята воля, като Той не гледа сумите и количеството на любовта ни, а нашето послушание към заповедите Му: „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние” (Притч.19:17). А, Светителят Иоан Златоуст казва: „Бедните са лекари на нашите души, благодетели и застъпници наши, защото ти не толкова им даваш, колкото получаваш; даваш пари, а получаваш Царство Небесно; облекчаваш бедността, а примиряваш себе си с Господа, избавяш бедния от глад, а той те избавя от Божия гняв, няма грях, който милостинята не би могла да го очисти. Но за да бъде милостинята за прошка на греховете ни, трябва да не ги повтаряме, защото без стремеж към изправление ще се лишим от Царството Небесно.“

Какво ще се случи с нас, ако паметта за всичко това в нашите сърца оскъднее, ако душевните ни очи ослепеят и се окаже, че в жестокосърдечието си и немилосърдието си не сме познали Спасителят, който невидимо е стоял пред нас призовавайки ни с протегната ръка към Себе си? Защото ние трябва да бъдем като доброплодни, бодри и достойни Христови войни, помнещи и изпълняващи заповедите Му и в един истинен глас да станем съработници на Христовата нива и с това да се доближим до Неговите свети угодници и да вярваме, че като тях ще бъдем помилвани и макар с последните, да се удостоим да станем едно, в Бога Отца и Сина и Светия Дух в Небесният Йерусалим во веки. Амин.

„Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен."
(Мат. 25:45-46).

Използвана литература:
1. Жития на Светиите, Синодално изд.1974 г.
2. Димитрий-митрополит Ростовски съставител, Московско синодална типография изд. 1902 г., Жития на Светиите превод от руски 2007 г. , изд. Славянобългарски монастир Св.Вмчк Георги Зограф, Света гора, Атон
3. Творения на Св.Отци, Тълкувание на Евангелието от Матея (1-7 беседа), Св. Иоан Златоуст архиеп.Константинополски, Синод.изд. одобрено 1930 г.
4. Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска, Творения-Том1, изд. Славянобългарски монастир Св.Вмчк Георги Зограф, Света гора, Атон 2008г.
5. Авва Доротей, Църковни слова, изд. Славянобългарски монастир Св.Вмчк Георги Зограф, Света гора, Атон 2007г.
6. Макариополски еп. д-р Николай, архимандр. д-р Серафим, Вяра, Надежда, Любов, изд.Църковно-обществено сдружение”Екзарх Антим І”, гр.Видин 1994 г.
7. Български Библейски речник, Синод.изд. Цариград 1884 г.
Коев Т. , Бакалов Г.,  Християнски Справочник, , изд.Анубис 2001 г.
8.  С.С.Аверинцев(гл.редактор), А.Н.Мешков, Ю.Н.Попов(зам.глав.редактор),        Християнство,   Энциклопедический словарь, Том 2, Л-С,  научно издателство „Большая Науная Энциклопедия” 1995г., Москва
9. Борбата в Христа в днешното време на отстъпление, Йеромонах Филотей Григориатис ,Монастир "Григориу", Света Гора, изд.монастир "Св. Георги Зограф", Света Гора, Атон,© Синодално издателство, София
10. Попович Ю., Православието като философия живота, изд. монастир „Св.Георги-Зограф”, Света гора, Атон 1999

Електронни източници:
http://www.sveta-gora-zograph.com
http://www.pravoslavieto.com
http://milostiv.org
http://www.pravmladeji.org


Бел. р.: Запазили сме оригиналния правопис на есето.

Снимка: http://dostoino-est.org - Православен свещеник в болница.

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018
  13. Конкурс "Добротворчество" 2019
  14. COVID-19
  15. Конкурс "Добротворчество" 2020
  16. Конкурс "Добротворчество" 2022
  17. Конкурс "Добротворчество" 2023

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2024 milostiv.org
dgamalova