Дошлото до човешкото сърце слово може да твори чудеса на преображението
| 03.05.2014
Есе от Виктор Хрипко - участник в конкурса на тема Милостинята като
висока добродетел в християнството, организиран от Милостив.
Виктор Хрипко е студент във втори курс
магистратура, специалност“Вяра и живот“ в Богословския факултет на СУ „Св. Кл.
Охридски”. Роден през 1963 г. в Украйна, майка му е българка,
а баща му – украинец. След завършване на Висшето училище на Министерството на
вътрешните работи служи на различни длъжности в офицерския състав. Подполковник е от запаса на Министерството на
вътрешните работи. По думите му: „Още от ранната си юношеска възраст остро
осъзнах желанието си да посетя България не в качеството на турист, а за
по-продължително време. Исках повече да опозная историческата родина на своите
прадеди, да науча български език, тъй като в съветско време българите от
Украйна бяха лишени от такава възможност. Обаче по силата на различни обстоятелства
възможност да въплътя тази своя мечта на практика се появи чак на 48-годишната
си възраст, цели тридесет години по-късно от онова време, когато аз за първи път
се замислих над това. Така по волята Божия аз се оказах в България...”
* * *
Кратко предисловие
Чудесата на милосърдие, сторени от Исус Христос, по мнението на Йоан Златоуст са били извършени с цел нравственото очистване, укрепването на хората във вярата, а така също и за тяхното поправяне: „Спасителят е знаел тяхното (на юдеите) заслепение и затова е творил чудеса не за тяхното убеждение, а за да поправи другите.”
.........................
В горната проповед за творението на милостиня Исус Христос казва: „А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната.” Как да разбираме тези думи?
В това изречение Исус Христос иносказателно съобщава, че без милостта Господня хората не са в състояние да действат продуктивно, защото без Бога човек е нищо, тъй като сам по себе си той не представлява нищо, за което свидетелства Йоан Кръстител за Исус: „…Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.”
Обаче всеки от нас може да окаже подходяща милостиня на ближния и това става изключително затова, че Бог ни е дарил такава възможност. По волята Божия на човека е предоставена свобода на избор – да участва в добри дела. Величината и мащабите на тази работа зависят от свишеизпратеното боговдъхновение, при това не е важно дали сме бедни, или богати. Колкото човек е по-близо до Бога, толкова по-ярко в него се проявява искрата Божия, толкова повече в него има действена сила, търпение и прилежание във всяко добро начинание. Разсъждавайки за милостинята на пребиваващия в нужда ближен, е необходимо да се обърне внимание на един важен момент: подаянието, милостта могат да имат материално или духовно изражение.
Материалното подаяние като правило е осезаемо, то има конкретно предметно изражение във вид на: пари, храна, предоставяне на бездомния покрив и т. н. Обаче в действителност най-ценното и действеното у християните се явява духовното подарение – чрез словото. Добрата дума, мъдрият и навременен съвет могат да бъдат по-действени и по-полезни за страдащия, отколкото всички взети заедно оказани му материални блага. Дошлото до човешкото сърце слово може да твори чудеса на преображението – неудачникът може да превърне в успешна личност, болния да насочи по пътя на оздравяването...
Само словото може да мотивира човека за системни, позитивни преобразования както на самия себе си, така и на заобикалящия го свят. В противоположност на него безсмислените материални дарове могат само да развращават бенефициента и да способстват за развитието в него на инфантилизъм и леност...
Нужно е също така да се помни, че изпитанията на бедността, глада и болестите могат да бъдат предопределени на човека свише и дори да се паднат като участ на един цял народ, за което свидетелства Старият завет. Мойсей, успокоявайки своите сънародници, уморени от дългото завръщане от египетския плен, казва, че Бог ненапразно е подложил израилтянския народ на изпитания: «И те смири и като те остави да огладнееш, храни те с манна (която беше храна, непозната на теб и на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста». Този въпрос остава актуален и векове по-късно, затова и в Новия завет, в Евангелието от Матея (гл. 4.) също се среща подобно по смисъл изречение. Пребивавайки в пустинята, Исус Христос се моли и спазва дълъг пост (ст. 3-4.): „И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.” Той му казва в отговор: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.”
Когато изпитанията на човека или дори на един цял народ са предопределени от Бога, тогава и милостинята изисква избирателен подход във всеки конкретен случай, за да не се превърне тя за подаващия милостиня в нещо безсмислено и във вреда на страдащия да се направят хлябове от камъните в угода на Сатаната...
Изречението на Исус Христос: «… когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната» е необикновено богато по смисъл. Всевишният ни предписва да правим добро, т. е. да даваме милостиня изключително скромно, без да акцентираме на този факт нито своето, нито вниманието на околните, с други думи, той ни предпазва от греха на възгордяването. Исус Христос иносказателно ни казва, че подавайки милостиня, човек трябва да се постарае да забрави за това благодеяние, да не си спомня и на никого да не разказва за него. Това е необходимо, за да не се поддадем на изкушението от възможното тщеславие и самовъзгордяване и да не се окажем в плен на лукавата страст – да се самовъзхваляваме. Човек, извършвайки акт на милосърдие, е длъжен да прави това изключително безкористно, искрено, от все сърце. Обаче той трябва да се отнася към такава практика изключително осъзнато, като към установена от Бога работа.
Полето и формите на милосърдната дейност са необикновено обширни, което често е обусловено и от негативните тенденции на глобализацията на обществото. В рамките на своята лаконична работа аз имам възможност да демонстрирам неутешителните данни от статистиката на Руската федерация. От група независими експерти по поръчка на „Агенция Р и Ф” по цялата територия на Русия, практически във всички нейни региони е проведена сериозна изследователска работа с цел установяване на мащабите на негативните явления в руското общество. Изследванията са доста обемни, затова по-долу ще представя само неголям фрагмент от този документ.
- В 2011 г. населението на Русия е употребило хероин в размер на 21 % от всичко произведеното на планетата (около 90 тона), което се явява 3-ти показател в света. Първите две „призови” места са разделили между себе си Афганистан и Иран;
- Средностатистическият руснак употребява 18 литра спирт за една година. Съгласно заключението на експерти от ООН, годишното потребление от 8 литра спирт на глава от населението го води до необратима, наследствена деградация;
- За последните десетилетия от картата на Русия са изчезнали 13740 села, 214 града, а на север в страната числеността на населението се е съкратила с 45 %
За съжаление, това се случва в небедна, извънредно богата на ресурси и природни изкопаеми страна.
Появиха проблемите с световен мащаб. Така например с развитието на компютрите и цефровите технологии човечеството наред с несъмнено полезните преобразования в науката и културата, получава и негативен резултат: милиони душевноболни и напълно зависими от виртуалния свят субекти, нуждаещи се от нашата помощ.
В такива условия всички без изключение православни църкви, в това число и Българската, енергично развиват и усъвършенствуват благотворителната си работа. Един от тези проекти е Фондация „Покров Богородичен”, която развива социална и просветна дейност, свързана с Българската православна църква, създадена през 1994 година. Сред основните проекти са създаването на Енорийски център (към едноименния храм „Покров Богородичен“ в София), Медицински център (за грижи за хора с увреждания), Детски дневен център (за деца с обучителни затруднения), и множество други проекти. Фондацията издава активно литература, популяризираща православието, ориентирана предимно към младата аудитория, чрез своето издателство „Омофор“ („покров“ на гръцки).
В Русия глобален се явява благотворителният проект под патронажа на Руската православна църква, наречен Православна служба на помощта „Милосърдие”. По своята същност това е най-крупното обединение на църковните социални проекти за помощ на нуждаещите се хора. На страниците на сайта на Служба Милосердие.ru хората, изпитващи остра потребност от помощ, могат да публикуват информация за себе си, за своите близки, а така също да се обръщат чрез световната мрежа на Интернет към меценатите.
В крайна сметка в света на хилядите подобни благотворителни проекти полетът на фантазията при организацията на тази работа няма граници и потвърждението на това може да се ограничи само с един пример. На пръв поглед в съвременното просветено време, в епохата на високата наука и умопомрачителни технологии, когато човечеството вече е подчинило енергията на атома, когато усвоява далечните космически пространства, и в същото това време не може да не се забележи, че редом с нас, т. е. на планетата Земя живеят в съседство милиони диви народи, невладеещи елементарна грамотност и още по-лошо, откъснати от знанията за Исус Христос и православната Църква. Очевидно всички тези хора са творения Божии и се нуждаят от духовно спасение и милосърдна помощ.
В потвърждение на тази мисъл в своята статия „Екология и етика. Формиране на съвременната екологична етика” младата българска писателка Жанна Арт привежда като пример следните факти: „...Подреждането на приоритетите на Църквата ще отвори безброй затворени врати, чийто ключ е благовестието на екологията, спасението на човека и природата. Съществуват около 1789 езика, на които Свещеното писание не е превеждано. Това са географски райони, населени предимно с племена, отдалечени от цивилизацията, живеещи по един примитивен начин, далечен за градския човек. Около 626 племена в Нова Гвинея, 521 по островите в Южно море, 350 в Африка – район с голяма бедност и глад, 300 в Южна Америка, 200 в Австралия (аборигени), 100 в Индия, 60 в Индокитай и около 60 във Филипините. Това са около 2000 племена, живеещи в тъмнината на езичеството, в мизерия и глад. Само в Бразилия има 1500000 потомствени индианци и на 100 племена. Има стотици организации, но недостатъчно, докато Църквата е тази, която може да покрие всички тези райони – духовно и материално.”
Послесловие
„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помиловани” (Матей, 5:7).
Сред всички други добродетели милосърдието заема особено място, защото Всевишният на Страшния съд ще оценява добрите и лошите човешки деяния с отчитане на наличието или липсата на признаци на проявление на дела на милосърдие и любов на душата (Матей, 25:31-46). «И ще съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отльчава овцете от козите; и ще постави овцете (милосърдните хора) от дясната Си страна, а козите от лявата. Тогава Царят ще рече на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословенни от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света» (Матей, 25:32-34). Страшният съд предполага сериозна отговорност за злите и немилосърдните хора (козите), които ги чака вечно наказание.
Господът наш Исус Христос казва: «Давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва» (Лука, 6 :38).
Трябва дълбоко да вярваме, че думите Господни непременно ще се изпълнят и за нас, както навремето са се изпълнили те за светците, които ни вдъхновяват с примера на своя живот.
В началото на своята работа аз обърнах вниманието на читателя на това, че актът на милостиня и милосърдие има преди всичко индивидуален характер и изисква осмислен подход. В потвърждение на тази истина, завършвайки своето есе, ще приведа като пример случай от своето вече далечно минало.
На мене като на човек християнин също ми се е случвало през живота да давам и получавам милосърдни дарове от други хора. Но най-знаменателен за мене е дарът на изцелението и живота. През 1988 г. по време на военната служба с мене се случи една неприятна история, свързана със сериозното влошаване на здравето ми. След години на безуспешна и непрекъсната терапия медицинските работници ми съобщиха, че те са безсилни в този случай...
След недълъг размисъл аз събрах останалите си сили и отидох в малик гр. Християновка, Черкаска област в православния храм, където като настоятел служеше старецът свещеник протойерей Йоан. Той ме посрещна приветливо, внимателно ме изслуша и ми предостави подслон в своя дом. Повече от едно денонощие аз проведох с него и с други енориаши в храма и предполагам, че тогава за пръв път искрено се молих. Отец Йоан ме изповяда, причести ме и ме помаза с елей, а за из път ми даде наставления за в бъдеще, като укрепи в мене вярата ми в Бога.
Аз се върнах вкъщи (тогава живеех в град Киев) и според наставленията на отец Йоан един-два пъти седмично посещавах службата в храма Киево-Печорска лавра, постих, молих се в отдалечени пещери, пих вода от кладенците на Св. св. Агапий и Теодосий и след година моето здраве практически без лечение напълно се възстанови.
Медицината дълго време си „блъска главата” над моя случай, лекарите се събираха на консилиуми и всеки път от недоумение само отпускаха безсилно ръце, смятайки оздравяването ми за алогично и необяснимо от гледна точка на практиката и теорията на медицинската наука...
Библиография:
1. Арт, Жанна. статья «Екология и етика. Формирование современной экологической этики». Опубликовано на сайте: otkrovenia.com/main.php?action=show&id=313945
2. Иоанн Златоуст. Толкование на Матфея Евангелиста. Т. I. СПб., 1901. С. 452
3. Исследования проведенные в Российской Федерации группой специалистов по заказу «Агентства Р и Ф». Опубликовано на сайте:
http://www.rf-agency.ru/acn/stat_ru.
4. Киров, Д., К. Нушев, Социалната мисия на БПЦ, София, 2007, стр. 11.Сведения с деятельности «Фонда покров богородичен». Опубликовано на сайте: http://www.pokrov-foundation.org/ , а так же на сайте: http://bg.wikipedia.org/.
5. Сайт благотворительного общества Русской православной церкви Милосердие.ru: http://www.miloserdie.ru/.
6. Старият Завет.
7. Новият Завет.Бел. р.: Запазили сме оригиналния правопис на есето.
Снимка: pokrov-foundation.org - "Виждам те" - социална инициатива на фондация "Покров Богородичен"