Доц. Нушев за християнското милосърдие и социалната мисия на Църквата

| 19.06.2014



В изказването си по време на беседата за милосърдието и социалната дейност на Църквата, доц. Нушев говори за представата за умилението в контекста на православната аскетика. Разсъждавайки върху думи на св. Йоан Рилски, лектора започна с въпроса какво значение имат св. Йон Рилски и неговия подвиг за нас като пример на умиление? Умиление има, когато е налице „сърдечно смирение” и „сърдечно съкрушение”. Умилението означава и милост, защото човекът приема Бога в сърцето си. Бог ни е призовал да бъдем съвършени, а съвършенството си можем да изразим чрез милосърдие, защото и Сам Бог е милосърден /Лк 6:36/.

Милосърдието извира от сърцето. То е „божествена добродетел”, сближаваща ни в най-висока степен до Бога. Защото Бог е човеколюбив, а ние се уподобяваме на Бога чрез добродетелта на милосърдието.

Освен като лично качество и дълг на всеки християнин милосърдието е и проява на Църквата. Милосърдие на Църквата има тогава, когато Църквата изпълнява своята социална дейност по примера на първата църковна община в Йерусалим след Петдесетница. Когато това се случи Църквата се превръща в организирана община за добротворство. Така милосърдието става път както за лично спасение, така и социална мисия на Църквата.

Доц. Нушев припомни и думите на патриарх Неофит, че днес нашата Църква е призвана да бъде „стожер” на духовността и да пази обществото от подмяна на ценностите.

Щедростта и подаянието без християнския дух може да бъдат разбрани и представени като обида за приемащия го, тъй като липсва състрадание и любов към него. А с християнския дух не е така, понеже Иисус Христос се отъждествява с бедните и немощните. Христос ще изисква от всеки от нас дела на милосърдие към бедните, гладните и босите по време на Страшния Христов съд.

Доц. Нушев подчерта важността за Църквата от това организирано събитие, посветено на „Дяконията” и „Милосърдието”  като начин на подновяването на социалната църковна дейност. Той даде пример каква би трябвало да е социалната дейност на Църквата с дейността на св. Василий Велики в Кесария, където той е успял да организира мащабна дейност по отварянето на столове за хранене, приюти и работилници.

Лекторът посочи като съвременен пример на църковното милосърдие Румънската църква, възприела „Василиадата” (социалната дейност на св. Василий Велики), и която поощрява и финансира всестранни милосърдни дейности. Сръбската православна църква, от друга страна, създава и развива организацията „Човеколюбие”, занимаща се с благотворство. В Руската църква също се наблюдава възраждане на човеколюбива дейност през последните години.

Към края доц. Нушев припомни, че носителите на милосърдната дейност в Църквата са семинаристите, студентите богослови, бъдещото богословско поколение – и всички ние да извършваме тази дейност, за да я запазим и за да изпълняваме Божиите дела на земята, като взаимно си помагаме и се подкрепяме. Защото милосърдието е наша лична добродетел и е дело на цялата Църква.

Доц. Костадин Нушев е преподавател по Нравствено богословие в СУ „Климент Охридски”. Завършил е „Културология“ като втора специалност във Философския факултет на Софийския университет. Автор, сценарист и редактор в интернет радио „Сион“.