Какво представлява аскезата? Според православната представа за аскезата, както о. Чиликов обясни, тя не е просто лишаване от материални блага, удобства и наслади, както е широкоразпространената представа. Тя се разглежда като помощно средство за побеждаване на греха. Но тя не е само това. Аскезата, според о. Чиликов, е начин на живот. Същността на аскезата е добродетелността, защото именно чрез нея човекът се доближава до Бога, както учи св. Йоан Златоуст.
Добродетелността човекът проявява чрез милосърдието. Една от идеите на милосърдието е материалното подаяние на нуждаещите се - „човек да прави добро тогава, когато не иска”. По-висока стойност има обаче духовното милосърдие, т.е да се прости на онзи, който ни е обидил, каза о. Чиликов.
Най-силното средство за помиряването ни с ближните е молитвата. Молитвата и милосърдието разтопяват човешкото коравосърдечие, намаляват нашия егоизъм и ни помагат да отстъпим от самолюбието ни, за да освободим място в сърцата си за Христос.
Плодът на милосърдието – било материално или духовно - е мира, изразяващ се в молитвата (в това да се молим за ближните ни и враговете ни) или във физическото милосърдие, да даваме материални блага. Отецът ни дава пример от св. Йоан Златоуст за резултатата от аскезата или милосърдието със спортиста: когато спортистът се упражнява, тогава вижда резултата.
Степента на милосърдието следва призива на Христос „бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден /Лк 6:36/, защото тогава ставаме реални подражатели на Христос. Това е и в основата на християнския живот. Тук о. Чиликов ни припомня притчата за добрия самарянин: добрият самарянин е онзи, който постъпи милостно.
В края на изказването си о. Чиликов говори за милосърдието като лекарство за греховното ни състояние, като лек за душите ни, защото само когато сме добродетелни, Божията милост ще се прояви в нас. Той изтъкна още че „милосърдието е царица на добродетелите”, че то води след себе си и други добродетели” – любовта, мира и общуването с Христос.
Свещ. доц. д-р Стоян Чиликов е преподавател в катедра по Теология при ПУ "Паисий Хилендарски" и свещеник в столичния храм "Св. Георги" - Дървеница.