Обръщение на д-р Валентин Кожухаров към участниците в конкурса за есе
| 29.05.2014

Драги победители в конкурса на благотворителната организация „Милостив,” посветен на църковната дякония и милостинята!
Христос Воскресе!
Позволете ми от името на комисията по оценяването на есетата и от мое лично име да изкажа голяма си благодарност за вашето участие в конкурса и за високите качества на представените от вас есета, които позволиха те да бъдат наградени и така тези награди да допринесат поне малко за труда ви и дръзновението, с което сте съставили своите съчинения.
Конкурсът в действителност показа, че в него няма победители и победени, а че всички есета достатъчно основателно се опитваха да покажат изключителното значение на църковната дякония и на милостинята в днешно време. От всички добри есета ние все пак трябваше да определим няколко за класирането, но това не означава, че другите есета нямат своите качества. Това, обаче, което ни впечатли в наградените писмени работи, бе фактът, че в тях не се съзира абстрактно разсъждение за тези две важни църковни дейности, но и с конкретни примери се посочва тяхното изпълнение в съвременния ни църковен живот.
Удоволствие бе за нас да научим от есетата за дейността на отец Стоян от Добрич и изградения от него приют (а вече се предвижда изграждането и на втори приют), както Ивелин Василев я описва, за отец Васил от село Рупите и значението на неговата дейност не само за селото, но и за цялата околност (както четем това в есето на Иван Тупаров), за дядо Добри, който събира милостиня край „Св. Александър Невски” и дарява събраното на църквата (както виждаме в есето на Галя Тодорова), за значението на благотворителността за събирането на средства и излекуването на една жена (наред с молитвите и извършеното елеосвещение), според както намираме този разказ в есето на Василианна Мерхеб, за дейностите на енорията на Галя Тодорова в областта на православната просвета, кухните за бедните, грижите за сираците и за лишените от свобода.
Тези писмени съчинения ни посочиха, че за дяконията и милосърдието се разсъждава и от собствен опит, а не само чрез наученото от книгите и преподавателите. Радостно бе да научим за участията на Галя Тодорова в благотворителни инициативи, в които събраните средства отиват за сираци, за участието на Василианна Мерхеб в лекуването една жена, и на практика в спасяването на нейния живот, за примера на отец Васил и твърдото убеждение на Иван Тупаров, че и той трябва да последва неговия пример, за изключителното значение на личния пример в дяконията и милосърдието, който Симеон Йорданов с цяло сърце желае да покаже и така да увлече и други да наченат тези две важни църковни дейности.
Есетата отново ни върнаха към ценното православно разбиране за дяконията и за милосърдието, което всички участници в конкурса желаят да видят въплътено в днешните наши енории. Не може да не се съгласим с Ивелин Василев, който казва: „Милосърдието не идва от многото богатство, нито се спира заради сиромашия. То идва из дълбочините на човешкото сърце,” или пък с писаното от Ангел Карадаков, че милостивият дава не от имуществото си, а от живота си, от времето си, от душата си; или пък с изразеното от Иван Тупаров, че милосърдният е щедър не само на материални средства, но и на чувства (т.е. кого обичаме и как обичаме), или пък че в милостинята е важен и най-малкият жест, и най-малката милост, оказана от сърце, дори и ако това е само способността ти да изслушаш другия, както ни посочва Галя Тодорова в своето съчинение; Галя ни указва и друга важна черта на истинското милосърдие: „Да даваме така, като че ли самите ние получаваме.”
Този конкурс оставя в нас убеждението, че написаното в есетата няма да остане само на хартия, а ще види и живо въплъщение в църковния живот на нашата църква. Не се съмняваме в това, защото виждаме голямото желание и дори обещание от страна на нашите участници в конкурса да продължат милосърдната дейност, която и така в момента извършват, и да подтикват и други да вършат същото. Лично моето желание е тримата семинаристи да станат свещенослужители и като пастири на своята енория на дело да покажат какво означава милосърдието в името Христово (както и Иван Тупаров пише, че желанието му е да стане достоен пастир , който да приканва другите към милосърдна дейност). Симеон Йорданов допълва и настоява, че с личния си пример той най-добре ще обясни на другите какво е дяконията като начин на служение и ще ги призове да я осъществяват в живота си, а Ангел Карадаков ще съдейства за изграждането на православни центрове във всеки български град, чрез който хората да бъдат информирани за Църквата и нейните дейности и да могат да участват в изградените към тези центрове семинари, кръжоци, беседи и дискусии и т.н. с цел приобщаване на българите към православието.
С казаното дотук искам да изразя пожеланието си към вас, наградените участници в конкурса: продължавайте да работите в областта на дяконията като достойни дякони и дякониси (т.е. служители Христови) и разпространявайте сред другите дейностите на православната благотворителност и християнското милосърдие, та с времето всяка православна енория в нашата страна да стане действителен и деятелен център на истинска дяконическа дейност. В крайна сметка призивът ми е да продължавате да бъдете мисионери на Българската православна църква и да подтиквате и другите да станат Христови благовестители и Негови свидетели (според както мисията в православната църква се разбира като свидетелство за Христа и Неговата Блага вест).
На добър час в това ваше благородно, но и благодатно, християнско поприще, каквото е благословеното от Бога поприще на християнския благодетел и милосърдния Христов служител.
Д-р Валентин Кожухаров,
Лондон, 14 май 2014 г.
Бел.р.:
Д-р Валентин Кожухаров е преподавател по християнско образование и по мисиология и е председател на комисията по оценяване на есетата.Повече за конкурса можете да научите от следния адрес: http://milostiv.org/essay