Старецът Паисий - закрилник на бедни и сираци

| 13.01.2015



Старецът Паисий (1924. - 1994 г.) е един от най-почитаните съвременни православни духовници, бил е щедро надарен от Господа с дарби за прозорливост и чудотворство. Роден е в Кападокия, израства в Гърция, а след пострижението му за монах през 1950 г. се подвизава предимно на Света Гора. Представяме ви откъс от книгата "Животът на Стареца Паисий Светогорец" на  Славянобългарски манастир ,,СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ", в който са илюстрирани част от грижите, които е полагал за нуждаещите се хора.

Освен за строежите същевременно се грижел и за нуждаещите се. А те били много. По онова време в коницките села имало голяма бедност, мизерия и неволи. Старецът събирал дрехи, пари, храна и лекарства, правел ги на пакети и ги изпращал на нуждаещите се хора. В това човеколюбиво дело му помагали благочестиви жени. Онези, които имали добро желание, изпращал да се грижат за немощни и болни, главно стари хора, които нямали никой роднина до себе си.

Взел разрешително от полицията и във всяка махала в Коница оставил по една спестовна каса и и определил по един отговорник. Имало и една каса допълнително пред полицейския участък. Учредил комисия, която се разпореждала с парите и давала според нуждите.

Погрижил се бедни деца и сираци да продължат учението си. Изпращал ги при подходящи хора, но исам им помагал със средства, колкото можел. Мнозина от тях днес са учени и са благодарни на Стареца.

Отстъпвал имотите на манастира на бедни семейства, за да ги обработват. Не искал от тях наем. Казвал им, ако имат добра реколта, да дадат на манастира каквото искат. Ако годината не вярвала добре, не искал нищо.

Колкото пъти сестра му Христина му носела дрехи и храни, не ги приемал. Казвал ѝ да ги занесе на семейства, за които знаела, че се нуждаят.

По Богоявление минавал със светена вода през домовете и хората давали по нещо за манастира. Минал и през една къща, в която имали дете инвалид. Домакинята на дома отишла да пусне нещо в кутията. Старецът ѝ казал: „Света Богородица от теб не иска, защотот ти имаш нужда”. И веднага на масата изпразнил кутията с всичките пари, които бил събрал.

Кети Патера разказва: „Помагаше на много хора. Беше много милосърден. Веднъж му изплетох жилетка. Когато на пътя срещна една луда жена, веднага свали жилетката и ѝ я даде, за да не студува горката. Давах му и дргуги неща, но той ги даваше на първия срещнат”.

Господин Томас Тасиос свидетелства: „Всяка седмица носеше небходимата храна на един старец, който живееше сам, изоставен в една пещера, и собственоръчно го миеше. Тръгваше от манастира призори и ходепе без никой да знае”.

Също така господин Лазарос Стергиу си спомня, че редовно посещавал бедна старица, която живеела сама в една барака, и ѝ носел храна.

Източник: откъс от книгата "Животът на Стареца Паисий Светогорец", която може да закупите от православните книжарниците или да изтеглите от сайта на манастир „Свети великомъченик Георги Зограф“  на Света гора (sveta-gora-zograph.com).