Защо Лолита Артюхова от дом за деца „Кн. Мария-Луиза” желае да учи висше образование?

Неминуемо в живота на всеки млад човек идва краят на безгрижието на училищното ежедневие и желанието му да продължи в университет. Тогава пред него изниква въпросът: „Има ли смисъл да уча висше образование?”.

Аз искам да продължа образованието си и след средното. Ще ви дам няколко причини за това. 

• Светът става все по-сложен и в много области знанията получени в училище не са достатъчни. Аз искам да бъда конкурентноспособна, защото трудовият пазар в България е доста свит и работодателите непрекъснато увеличават своите изисквания към търсещите работа хора.
• Ще придобия важни умения и знания в живота и това не са знанията придобити като сън на лекция, уморителното преписване на пищови и лудото търсене на реферати в интернет. Уменията, които е необходимо да се получат, са самостоятелност, отговорност, работа в екип, преследване на поставените цели, устойчивост в стресови ситуации. Приятелствата и контактите, които се създават по време на следването, са едни от най-трайните в живота. Във ВУЗ-а очаквам да разширя своя кръгозор чрез общуването с инспекторите и висообразованите преподаватели, с които ще контактувам.

Моята амбиция е насочена към специалността „Актьорско майсторство”. Избрах тази специалност, защото искам да се развивам в област, в която смятам, че имам талант. Имам усет за естетичното и красивото, които доразвивам чрез специалността „Моден дизайн” в ПГО „Ана Май” – гр. Пловдив, като тази година завършвам. Аз съм човек, който си поставя цели и е постоянен в преследването им. Искам да успея. Искам да направя правилния избор, защото моето желание не е породено от финансови подбуди, а от убеждението, че човек преди всичко трябва да получава удовлетворение от работата си. Тук се сещам за една староанглийска поговорка: „Превърни хобито си в професия и няма да имаш и един работен ден до края на живота си.” – не в смисъл на бездействие, а в смисъл, че влагайки душа и сърце, никога няма да се породи негативизъм и нежелание да се отдам на работата си.

Осъзнавам, че образованието е първата крачка, която трябва да направя за усъвършенстване в професията и сбъдване на мечтите ми. То ще ми помогне да поставя основата на израстването ми. 

В заключение мога да кажа, че човек мечтаейки всъщност живее! Мечтайте всеки ден, защото „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”! За това – имайте ги и никога не се страхувайте, че с времето ще изчезнат. Те са си във вас, „те живеят във вас, а вие живеете чрез тях”!

Изготвил: Лолита Артюхова
Ученичка в 12-ти клас на ПГО „Ана Май” – гр. Пловдив
Възпитаник на ДДЛРГ „Кн. Мария-Луиза” – гр. Пловдив

* * *

С този текст Лолита Артюхова  кандидатства за стипендия в конкурса "Добротворчество" (milostiv.org/dobrotvorchestvo), категория Младежи в затруднено финансово положение, които искат да учат висше образование. Mотивационното писмо ни беше изпратено от г-жа Р. Попчева - ръководител на екип ІІІ в ДДЛРГ  „Кн. Мария-Луиза” - http://milostiv.org/229

 
Снимка: freeimages.com/profile/jaylopez