Да предпочитаме другите пред себе си

| 26.02.2017



„Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго“ (1 Кор. 10:24)

Когато почнете да изправяте живота си, да ставате по-бдителни и да придобивате свобода от оковите на вашите интереси и предпочитания, вие също така ще започнете да виждате промени, настъпили в отношенията ви с другите хора.

Именно безкористните отношения ни водят към щастие и живот близо до Бога. Това е казал Христос: да възлюбим ближния си като себе си. Не може да действаш като изолирано същество и да бъдеш близо до Бога. Когато мислиш само за себе си ти издигаш стена между себе си, другите и Бога. Тези, които мислят само за своите собствени нужди, желания, планове и намерения стават самотни и се чувстват несигурни. Те се отделят от Бога.

Мощен подход да се научиш да обичаш е да мислиш повече за другите, отколкото за себе си. Можеш да започнеш със семейството ти, с близки приятели и колеги. След като се опиташ да разбереш нуждите на твоя/та съпруг/а или на някой добър приятел, и започнеш да поставяш техните нужди преди твоите, ще откриеш, че се доближавате по-близо един до друг. Този вид действие отслабва отрицателната страна на твоята егоцентричност и води до по-дълбоки взаимоотношения с другите.

Налице е чудесен ефект, който започва с твоите най-близки отношения. След като твоите най-близки взаимоотношения се развиват, ще откриеш, че и другите ти взаимоотношения също ще станат по-близки. Твоята любов прелива навън. В същото време ​​ще откриеш, че си по-близо до Бога. И така, започни тази практика с тези, които са ти най-близки.

За повечето от нас е ясно, че всички ние сме изпълнени с нашето его. Ние виждаме света на основата на това, което харесваме или не харесваме. Смятаме, че всеки човек има същите надежди и страхове, интереси и предпочитания, каквито и ние. Твърде често ние очакваме другите да се държат точно като нас самите. Но когато те не постъпват така или очакват от нас да се държим по начина, по който те се държат, тогава влизаме в конфликти. Това е реалността на света. Опитайте се да си позволите да мислите по начина, по който мислят другите, да оцените техните интереси и предпочитания, за да погледнете на нещата от тяхната гледна точка. Тогава ще откриете, че отношенията ви процъфтяват.

Това, което ни пречи да познаваме Бога е същото като това, което ни пречи да обичаме другите. Това е нашето своеволие. Ние се издигаме духовно, когато се учим как да премахнем нашето своеволие. Това именно е целта на предпочитането на другите пред себе си. Това е примерът, който Христос е поставил преди нас. Това е изпълнението на светците на Църквата. Една от двете най-големи заповеди, която Той ни даде, е да възлюбим ближния си като себе си. Защо? Защото Той иска да сме способни да Го обичаме. Бог присъства във всеки от нас и когато ние се обичаме един друг ние обичаме Бога. Именно чрез нашата любов към другите ние можем да познаем Божията любов.

Способността да предпочиташ другите пред себе си изисква търпение – спокоен и мирен ум. Тази добродетел идва само чрез благочестив живот на основата на ежедневна молитва, където получаваш сила да победиш своите страсти и да превъзмогнеш своята воля. Непрестанно проси Божията милост и Неговата помощ да преодолееш твоето своеволие. Когато си търпелив и способен да мислиш за нуждите на другите никаква груба дума няма да те възмути и да предизвика гняв у теб. Когато станеш по-бдителен и живота ти по-благочестив, тогава ще можеш да понасяш другите, дори когато те оскърбяват.

Способността да поставяш другите преди теб можеш да я упражняваш дори по време на работа. Научи се да се приемаш, че другите хора могат да имат добри намерения, дори и ако те са различни от твоите. Когато вече не очакваш всички да бъдат и да мислят като теб, и когато ти оценяваш техните интереси, без да съдиш, ти ще почнеш да изграждаш любящи взаимоотношения на работа. Всъщност работата е благоприятно място да се освободиш от отрицателните качества на твоя характер. Като се научиш да обичаш в работната среда, твоят пример ще бъде видян от други хора за полза на всички.

Някои ще кажат, че да поставяш другите на първо място, само ще те направи като изтривалка и ще злоупотребяват с тебе. Не това се има предвид, когато говорим да поставяш другите пред себе си. Ти няма да казваш автоматично „да“ на всичко, което другите искат. Това, за което говорим е да мислиш за благосъстоянието на другите хора преди твоите собствени желания, а не задължително да изпълняваш всички техни искания. Има моменти, когато в най-добрия интерес на другия е да кажеш „не“. А има и други случаи, когато казваме „да“ дори когато това е против нашите собствени желания, защото знаем, че е това е най-добро за другите хора. Това е същността на божествената любов. Ти поставяш другите на първо място, когато ползата за другия човек означава повече от твоите собствените желания. Това е като естествената любов на майката към своето дете. Това е жертвата, която Христос направи на Кръста. Той доброволно даде собствения Си живот заради нашето спасение.

Прошката, че е най-мощната целителна сила. Когато ти простиш на тези, които са съгрешили спрямо теб, ти всъщност получаваш прошка на твоите съгрешения в миналото. В светото Тайнство Изповед ти просиш от Бога да те очисти от всички твои грехове и прегрешения, всички случаи, когато не си успявал да овладееш страстите си и да победиш егоизма си. В това Тайнство ти не само си очистен от Св. Дух, но също така получаваш духовен съвет, покаяние и сила да ти помогнат да победиш страстите си. Когато се смириш пред Бога и признаеш своята слабост, ти започваш повече да разбираш борбата на другите и ставаш по-способен да им прощаваш. Оттук става и по-лесно да поставяш другите пред себе си. Резултатът е, че всички ние ставаме по-близо до Бога.

Превод: Павел Стефанов

Източник: bogonosci.bg