Александра от гр. Провадия: Чрез фармацията ще бъда полезна на много хора

Автор: Александра от гр. Провадия | 20.08.2017



Следният текст е мотивационно писмо, с което Александра от гр. Провадия, заедно с допълнителни документи, кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2017. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на Александра, може да види как би могъл да го направи от следния адрес - http://milostiv.org/text/758

Реших да уча във ВУЗ, защото смятам, че всеки човек трябва да е образован, а именно образованието е това , което отваря всички врати. Образованието е прозорец към света и по този начин мога да осъществя и реализирам всички свои мечти. Образованието дава разума и способността да се развиеш в бъдеще, да имаш някаква цел и посока в живота, да знаеш в коя област да работиш, просто да имаш професия.

Специалността, която избрах не е случайна. Още преди много години знаех, че ще се занимавам и, че ще посветя живота си в сферата на медицината. Това е областта, която е най-близка до хората и моето призвание е именно тук. Това е свързано с моята житейска история и моят път, който съм извървяла през тези 19 години, а той изобщо не беше лек. Беше труден и тежък. Болестта, която имам по рождение, с  течение на годините прогресираше и положението ми се влошаваше. Пред мен нямаше път, нямаше изход. Но през 2015 година за мен стана чудо. На хиляди километри от дома в чужда страна един лекарски екип ми върна живота и ми върна радостта. Започнах нов живот, изпълнен с желание да  помагам на хората. В живота си срещнах  много добро и много лошо. Но запомних само доброто, защото именно много добри хора ми помогнаха в борбата с болестта. Бях на място, където бях заобиколена от деца като мен. Останах възхитена от отношението на лекарите и на младите стажанти не само към мен, но и към другите деца. Нямаше разделение, имаше уважение, любов и стимул да се прави добро. За тях аз не бях досадния пациент, а детето, което имаше нужда от помощ и те дадоха всичко от себе си, за да ми помогнат и да ме изправят на крака в буквалния и преносен смисъл. Бяха истински щастливи от това, което бяха постигнали, за едно непознато дете. Това ме накара да се замисля върху своето бъдеще. Накара ме да осъзная, че и аз искам да помагам на хората по някакъв начин. Затова избрах и тази специалност, а именно чрез фармацията, аз ще бъда най-бизко до хората. Ще бъда информирана за най-новите постижения в областта на медицината и така ще бъда полезна на много хора. Затова искам да работя в аптека. А всичко това мога да постигна като уча и като се образовам. Мисля да завърша и магистратура по фармация, за да имам пълни познания в тази област. Пожелавам си го , защото в този живот с труд всичко се постига. Това ще даде смисъл на моя живот. За да живееш един достоен живот не може да мислиш само за себе си, а да се раздаваш и да правиш хората около теб щастливи. Тогава и самата аз ще бъда щастлива. Затова избрах тази специалност. Според мен тя е една сериозна, удовлетворяваща, красива и нежна професия, която допълва същността на жената, в която цял живот можеш да научаваш нещо ново и да се развиваш.

Бих искала повече млади хора да осъзнаят, че това е истинският път на успеха. Да помагаш на хората в нужда е най-благородната кауза.
Животът е устроен така, че всеки има нужда от помощ понякога. И пред всекиго се отваря възможност да помогне на друг. Дали ще го направи – той сам решава.

Когато помагаш на някой човек и виждаш радостта в очите му, усещаш, че той се чувства по-добре и ти самият изпитваш радост от постъпката си.
Когато правиш добро за някого, правиш добро и за себе си.  В повечето случай, когато направиш добро след време то ти се връща. Може да не е веднага, може дори да минат месеци, но то ти се връща и така на теб също ти се случва нещо хубаво.

Научиш ли се да правиш добро, значи си се научил на всичко!

Снимка: http://www.freeimages.com/photographer/aksoy-31341