Георги от гр. Провадия желае да помогне за възстановяването на авторитета на професията „учител”

Автор: Георги от гр. Провадия | 27.08.2017



Следният текст е мотивационно писмо, с което Георги от гр. Провадия, заедно с допълнителни документи, кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2017. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на Георги, може да види как би могъл да го направи от следния адрес - http://milostiv.org/text/758

Казвам се Георги, роден съм в гр. Провадия и съм на 19 години. Родителите ми се разведоха, когато бях на 12 години. Израснах в семейство с един родител /майка/. След развода, баща ми спря да се интересува от мен и брат ми. За сметка на това остави сериозни дългове към банки, които майка ми продължава да изплаща. Живеем на квартира с майка ми и по-малкия ми брат. Мама имаше доходна работа, но много ангажираща. Това се оказа проблем, когато брат ми започна 1 клас. Въпреки, че й помагах в грижите по отглеждането и възпитанието му, се наложи тя да си смени работата, но е по-ниско платена. Брат ми в момента е на 11 години и е ученик в пети клас. Няма кой да ни помага финансово.

Въпреки всички трудности, успях да завърша средно образование с много добър успех. По тези и ред други причини ми се наложи да порасна по-бързо от връстниците ми. Това е причината да кандидатствам за вашата стипендия. Винаги съм се вълнувал от спорта. Мечтата ми беше да стана добър футболист /като Стоичков/, затова в продължение на седем години тренирах футбол в детско-юношеския отбор на гр. Провадия. По финансови причини не успях да се запиша в школата на „Спартак Върна”, от където имах покана. Когато навърших 16г. ме взеха в отбора на мъжете, но за кратко.

След като завърших средно образование и разбрах, че с придобитата професия лесовъд ще се реализирам трудно, реших да се насоча към любимото си занимание – спорта и един ден да ми стане професия. По тази причина се записах да уча „Педагогика на обучението по физическата възпитание” в Шуменския университет. Учителската професия в България днес се нуждае от млади и енергични учители, които да възстановят авторитета на професията „учител” и на българското училище. През последните години се наблюдава неуважение и дори пренебрежение към учителите от страна на младежите, които те обучават. Мотивацията ми да се насоча към тази професия се дължи и на способностите ми да общувам добре с по-малките и да им въздействам в положителна посока.

Мисля, че в днешно време е трудно да си намериш добра и доходна работа без висше образоване. И защото открих, че липсата на висше образование поражда проблеми в социално отношение. Доходността е препятствие, което би ме спряло по пътя за постигане на целите ми. Надявам се като завърша, да работя като учител в родния си град, а може и като полицай. Това са двете сфери на дейност в които бих искал да се развивам, а за да го постигна, е нужно да уча и да завърша висше образование.

Мисля, че изброих по-голямата част от нещата, поради които образованието би ми било полезно, не само на мен, а и на всеки, който е решен да учи. То може да ни донесе само ползи като най-различните знания и умения, които можем да придобием по време на нашето обучение, дипломата, която ще получим и която ще ни е от полза за цял живот, след като приключим обучението си и всички приятелства и контакти, които можем да създадем за това време.

Благодаря Ви, че отделихте време, за да прочетете моето писмо и да разгледате документите ми. Надявам се да бъда одобрен и с Вашата помощ да осъществя целите си.

Снимка: https://pixabay.com