Желая да съдействам каузата на хората с увреждания и децата в неравностойно положение да бъде защитена успешно в нашата страна

Роден съм в град Котел през 1999г. Имам двигателно увреждане / липса на лява подбедрица, малоформация на левия крак от рождение, ходя с модулна протеза / До 4годишната си възраст съм бил сирак и живях бившия Детски санаториум в град Котел, но семейството на Катерина и Стефан – учители , ме взеха при тях, и ме осиновиха! Оттогава аз имам семейство – майка, баща, сестра и брат Даниела и Цонко, които в момента са студенти в Глазгоу – Шотландия. Аз съм осиновен от това благородно семейство и живота ми стана като в приказка. Основното си образование завърших в Основно училище „ Панайот Хитов“ град Сливен с отличие, и след това продължих да уча в Профилирана природо -математическа гимназия „ Добри Чинтулов“ град Сливен в специалността „ Биология и химия с изучаване на английски език. Оттам аз получих една отлична , фундаментална подготовка, която ме мотивира да продължа своето образование в Университет. Тази година бях абитуриент, и завърших с успех от дипломата за средно образование с общ успех много добър 5.24. Моята специалност от средното образование е много актуална, и можех да кандидатствам в медицинска специалност, но аз се мотивирах и се ориентирах към специалност Право. Явих се на кандидат-студентски изпити по Български език и литература и История на България / тест / във Великотърновски Университет „ Свети Свети Кирил и Методий“ през тази година месец юли и постигнах много добри резултати : мн.добър 4.50 по Български език и литература , и добър 4.25 по История на България. С тези оценки аз съм приет в специалността Право – задочно обучение в Юридическия факултет на Великотърновския Университет. Защо избрах тази специалност?

    Подготовката ми в Природо-математическата гимназия в Сливен ме мотивира относно социално-икономическия живот в страната ми да помагам на хората с увреждания! Всички виждаме, че това в момента е един злободневен и актуален въпрос в нашето общество! В последните години особено след 1989г. нарасна броя на децата и възрастните хора с увреждания. В условията на реално членство в ЕС, въпреки хармонизирането на българското с европейското законодателство   сериозно се вижда, че нашата страна значително изостава в решаването на тия проблеми. Всички виждаме в последните дни проблема протестите на майките на децата с увреждания, който ескалира и в протест на възрастните хора с увреждания. Макар страната да е член на Европейския съюз все още е проблем спазването на правата и интеграцията на децата и на възрастните хора с увреждане. Моята лична съдба в детството ми, също е решаващ фактор, и ме мотивира да защитавам правата на децата в неравностойно положение и тяхната деинституционализация. Децата от социалните домове и центрове се нуждаят от един по добър живот в нашата страна. Смятам, че аз самият като представител на общността на хората с увреждане, и с моята подготовка, която получих в средното училище имам качествата и интелекта да уча правни и юридически науки, с които да съдействам каузата на хората с увреждания и децата в неравностойно положение  да бъде защитена успешно в нашата страна. Това е правилният и верен път за реализация на моите мечти, и смятам, че ще бъда достоен да ми бъде присъдена стипендия „ Добротворчество-2018“! Тя ще подпомогне учението ми, и социалните ми разходи по време на следването ми в Университета, и да постигна нови успехи в науката!

Снимка: pixabay.com