Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Не съм предполагал, че ще имам нужда от помощ като тази

| 21.08.2019



Следният текст е мотивационно писмо на осемнадесетгодишния В. Д., с  което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2019. Освен мотивационното писмо участничкът ни е изпратил и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл да го направи от - http://milostiv.org/text/770

Пътят на човек е интересен низ от случайности и събития, подтикващи го към определени действия. Вероятно кандидатурата ми нямаше да се състои, ако животът ми не бе преобърнат ден след попадането ми на статия за тази конкурсна програма. На 11.08.2019г. майка ми почина на 56 години след едногодишна борба с рак на гърдата, който взе превес в рамките на две седмици. Това е промяна, водеща след себе си изцяло нов начин на живот, чиято ударна вълна тепърва предстои да усетя. Не съм предполагал, че ще имам нужда от помощ като тази, но човек трябва да си дава сметка за идващите трудности и да използва предлаганите му възможности дори да не иска да повярва, че неговата сила може да не стигне за преодоляването им. Така се озовах тук, пишейки това писмо.

Образованието е неизменна част от постигането на успеха, който всички жадуваме - вярвам в това и ще остана зад тези думи до самия край. Но какво всъщност е образованието? Най-просто казано – даване на знание. Нима не можем да трупаме знания сами и да се информираме посредством всички източници около нас в тези технологично развити времена? Отговорът е - „Да, можем!“, но предимството на образованието е в това, че култивира тези знания в някакъв ред, подпомагащ учащите да ги усвояват по-лесно и правилно. Друга роля на образованието е цивилизоването и предаването на културно наследство у даден народ. Така той се запазва и индивидуалният успех, сборуван, допринася за едно всеобщо развитие на държавата, а оттам следва и подобряването качеството на живот и създаването на един цикъл, самоподобряващ се и даващ положителни резултати след себе си. Тук трябва да отбележа и че образованието в България е на едно доста високо ниво. Това установих след дългите проучвания и размишления, дали висшето образование в чужбина не е по-доброто решение за мен и моето бъдеще.

С гордо вдигната глава мога да заявя, че след успешното завършване на средното си образование тази година и участието ми в кандидатстудентската кампания, вече съм записан за студент първи курс в специалност „Информационни системи“ във Факултета по математика и информатика за учебната 2019/2020 г. към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Тази сфера на развитие избрах отдавна, влизайки в Математическа гимназия „Гео Милев“ в град Плевен с профил информатика след 6 години, прекарани в Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“ със специалност пиано. Трудно решение предвид любовта ми към музиката, но макар многото колебания - интересът и перспективата занапред в технологиите надделяха и мечтите ми за успех в музиката започнаха да съществуват в унисон с тези за успех в сферата на науките. Една от причините да не се отдам напълно на музиката е генетичното ми заболяване – Хемофилия А. Музиката изисква дълги часове на свирене, състоящи се от еднотипни, повтарящи се физически натоварвания на ставите и мускулите, а това води до кървенето им и последващи кръвоизливи, които правят невъзможно както запазването им, така и пълното отдаване на времето на човек за постигане на целите си в музиката. Затова трябваше да помисля обстойно над всичко и да взема решението, което удовлетворява сърцето и амбициите ми, но заедно с тях и разума. Така представата ми за бъдещето се разделя на две, паралелно действащи части: успешно завършване на висше образование с последваща кариера в сферата на информационните системи и развитие на музикалните ми умения, с които да изпълня мечтата си и да дам гласност на вътрешния си свят, разпръсвайки вдъхновение и любов сред останалите хора. А може и да успея да създам нещо, свързващо и двете части в едно.

Ще се радвам да бъда част от настоящия конкурс на Милостив и да бъда подпомогнат в постигането на своите мечти и цели. Благодаря, че хора като вас помагат и възпитават у нас ценности и добродетели. Надявам се един ден и аз да имам възможността да правя същото за останалите и да подкрепям хора в нужда, ценящи времето и средставата, които им се отделят.

Снимка: pixabay.com

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018
  13. Конкурс "Добротворчество" 2019
  14. COVID-19
  15. Конкурс "Добротворчество" 2020
  16. Конкурс "Добротворчество" 2022
  17. Конкурс "Добротворчество" 2023

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2024 milostiv.org
dgamalova