Добротворчество - Румяна: Математиката изгради логичното ми мислене
| 14.08.2020
Следният текст е мотивационно писмо на Румяна, с което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2020. Освен мотивационното писмо ни бяха предоставени и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл да го направи от секция Дарители на следния адрес - https://milostiv.org/dobrotvorchestvo-2020
Казвам се Румяна и съм на 20 години. Израснала съм в град Казанлък, а в момента живея и уча в София. Ще представя накратко какво ме мотивира да продължа образованието си, след завършване на гимназиален курс и как избрах специалността в която уча.
Както всеки млад и амбициозен човек, смятам че именно знанието е най-добрата инвестиция за успех и добър живот. Дали университета е точно тази, това е друга тема. Но ако ти се предлага възможност ,трябва смело да я грабнеш и да вземеш най-хубавите и страни. Защото всяко нещо те дарява с умения , които в даден етап ще са ти необходими . През целият ми съзнателен живот , дори за секунда не ми е минавало през ума да не следвам във ВУЗ. Моите разбирания са : „учението е спасението“. Момента в който осъзнах ,че трябва да уча беше едно лято, в което работих в Созопол. Същото това лято се сблъсках със суровата действителност на „реалния живот“. Имаше жени (майки) с ниско ниво на интелигентност които всяка година чакаха месец Май, за да работят сезонно и за да могат да гледат и издържат децата си, а и най-страшното е, че нямаха друг избор. Именно мисълта да бъда един ден като тях, меко казано ме стресна. За крехките ми тогава години разбрах какво не искам да бъда. След стартирането на новата учебна година определено бях по-мотивирана от всякога, за да уча и да започна да градя бъдещото си.
През същата тази година и периода в който навлизах в 11 клас, бях си поставила за цел да реша какво ще следвам. Да опитвам различни неща, за да намеря това което ми доставя удоволствие. Не ми отне много време, колебаех се между архитектура и софтуерни науки. И в двата варианта знаех, че ми трябваше математика. Не исках да си губя времето и започнах градивно израстване на знанията ми по математика и информатика. За няколко месеца усърден труд, достигнах нивото което ми беше нужно за стартиране. Учих всекидневно и след училище оставах да решавам допълнително задачи с преподавателката ми по математика. Ето че настъпи и 12 клас. След разглеждане на всеки ВУЗ и специалностите между които се колебаех. Вече достигнах и се бях убедила ,че специалността която искам да запиша е „Информатика и софтуерни науки„ в ТУ-София. И защо точно нея ли?
В свободното си време се занимавам и с фотография, определено мога да нарека себе си човек на изкуството. И мисълта да бъда уеб-дизайнер и Frontend developer, съчетано с фотограф ми звучеше повече от прекрасно. Именно тази мисъл ме мотивира и държи, за да уча все повече и повече. Разбира се знаех че тази математика, която ми е необходима единствено, за да влезна в съответния ВУЗ и да го завърша. В последствие може и да не ми потрябва, но благодарение на нея аз съм човека, който съм в момента. Смело мога да твърдя, че тя е изградила логичното ми мислене и далеч не е толкова ненужна както и мислих. Доверете ми се математиката дори е завладяваща /чак аз самата не мога да повярвам че го казвам/.
А най-хубавото от всичко би било след време когато някой види мой сайт, лого, плакат или визитка да мога да кажа: „Дизайнът е такъв, защото изразява това което аз виждам за красиво„.
Благодаря ви за отделеното време!