Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Добротворчество - Вероника: Искам професията ми да е мисия, а не просто работа

| 14.08.2020



Следният текст е мотивационно писмо на Вероника, с  което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2020. Освен мотивационното писмо ни бяха предоставени и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл да го направи от секция Дарители на следния адрес - https://milostiv.org/dobrotvorchestvo-2020

Чрез това писмо бих искала да кандидатствам по обявената на Вашия официален уебсайт стипендия „Добротворчество“ 2020/2021 за младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Тя би ми дала възможност да подкрепя финансово своето образование в столицата и би намалила грижите ми относно издръжка и учебни помагала.

Желанието да използвам всяка предоставена възможност за развитие и ниските финансови възможности на семейството ми ме подтикнаха към участие. Аз съм от малкото млади хора в България, желаещи да работят тук и вярващи, че в страната има потенциал за развитие. Желая да получа висока степен на образование, а след това да остана, за да реализирам получената квалификация и да вдъхновя още младежи да последват примера ми.

Казвам се Вероника и съм на 19 години от град Плевен, България. Завърших с отличен успех основното си образование в ОУ „Йордан Йовков“ гр. Плевен, а след това и средното в ДФСГ „Интелект“ гр. Плевен със специалност „Малък и среден бизнес“ и почетния приз на гимназията – „Отличник на випуск 2020“ с обща оценка от дипломата Отличен 5,99. Победител съм в проект „Съветникът“ 2018 г., осигуряващ едномесечен стаж в Общинския съвет на града и съм носител на наградата на публиката в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Пенчо и Петко Славейкови през 2019 г. Освен това получих шанса да участвам в триседмична мобилност по проект на Еразъм в Дрезден, Германия през 2019 г. Имам много извънучилищни интереси - председател съм на Интеракт клуб Плевен за ротарианската 2019/2020, член на Младежки общински парламент – Плевен и част от сдружение „Доброволци за Кайлъка“ – Плевен.

Още преди кандидатстването имах сертификати за няколко университета с възможности за икономика или политология, но записах да уча предучилищна и начална училищна педагогика редовно в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, първи курс през учебната 2020/2021 г. Реших да следвам във ВУЗ, защото в годините досега осъзнах по трудния начин необходимостта от образование. Родителите ми са разведени от 4 години, откакто задоволиха егоистичните си интереси и оставиха децата си на произвола на съдбата, разкъсвани между двамата и търсещи правилния път в живота. Родителските права бяха присъдени на майка ми, а от тогава всяка година сменяме квартири и жилища. Парите за учебници винаги идваха от скромните пенсии на прабаба и прадядо от село – единствените радетели за образованието ми и единствените, които винаги са ме подкрепяли. Няма да лъжа – образованието не е приоритет вкъщи. От четвърти до седми клас живеех с баба ми и дядо ми в града и сама подготвях всичките си уроци и домашни. Не съм посещавала частни уроци, нито някога съм чувала обичайното за всяко домакинство „Учи, за да сполучиш“, освен от прабаба и прадядо на село. В семейството най-високообразованият човек е леля, взела със среден във вечерно училище дипломата си за средно образование едва преди три години. Всички лишения вследствие на ниското образование на родителите ми афектираха върху мен и ми дадоха стимул, че промяната може да бъде постигната именно чрез знанието, което отваря врати и позволява на човек да бъде такъв, какъвто пожелае. Работих и заплатих сама всички разходи за завършването, бала, кандидатстването и приемането ми в университет. Не съм очаквала на родителите ми да го заплатят, а и знам, че те нямат тази възможност. Със сигурност така ще бъде и в следващите четири години. Висшето образование за мен е шанс да развия самата себе си, мирогледа си и да надградя постигнатото до момента, да напусна недобрата среда на живот, в която се намирам, и да изградя нова по-качествена такава. Избрах да уча в най-стария ВУЗ в страната, защото искам да постигам успехи заради това, което съм – инициативен млад човек, а не заради съжаление поради социалното ми положение. А голям град като София осигурява безброй шансове за реализация. Затова и първо разказах за успехите – досега никой не е подозирал какви индивидуални усилия и лишения се крият зад тях.

Избрах специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“, защото всъщност изпълнявам детската си мечта. Моята първа класна ръководителка беше повече моя майка, тъй като родителите ми живееха на село, а аз при баба и дядо в града. От нея получих първата си книга, първия компютър, първата си жажда за знание, първата голяма доброта. Тогава си казах, че искам да бъда като нея, да вдъхновявам, да помагам. Искам професията ми да е мисия, а не просто работа. Голям радетел съм за промяна в България – не само чисто социална и политическа, която да осигури нормален  живот на много семейства, живеещи под прага на бедността, но и морална такава. Нещо подобно обаче е невъзможно да се случи без учителите, а досега толкова пъти съм победила живота и изпитанията му, че със сигурност има на какво да науча своите бъдещи ученици. И знам как да ги мотивирам така, че да не се отказват от мечтите си. Неизбежно ще е да не работя, за да се издържам в столицата, но стипендията би отхвърлила разходите в началото и би ми дала възможност да се съсредоточа върху ученето и първите предстоящи изпити.

На финала ще Ви споделя любима мисъл на великия Петко Славейков, когото много харесвам –  „Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си.“ Силно се надявам след четири години да съм на финалната права на бакалавърската си степен и да мога да променям съдби към по-добро така, както учителите до момента промениха моята. Да внасям светлината на знанието за бъдещето, където ленивостта на родителите в настоящето тъмнее. Учителската професия е призвание и дълбока отговорност, за които се иска голямо сърце. И искрено се надявам да не съм сбъркала за себе си и да имам такова. В утрешния ден след четири години, с по-големи или по-малки усилия, аз ще държа бъдещето на народа в ръцете си, но днес Вие държите моето.

Благодаря предварително за отделеното време. Надявам се кореспонденцията ни да не приключи с края на това писмо.

Снимка: https://www.pexels.com/photo/woman-in-red-long-sleeve-writing-on-chalk-board-3769714/

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018
  13. Конкурс "Добротворчество" 2019
  14. COVID-19
  15. Конкурс "Добротворчество" 2020

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2020 milostiv.org
dgamalova