Добротворчество - Вяра: Хората с увреждания трябва да бъдат насърчавани да не се предават

Казвам се Вяра и съм на деветнадесет години. Родена съм в град Сливен. Имам трайно зрително увреждане с диагноза Макулна дегенерация /суха форма/. Тази година завърших средното си образование в Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ Сливен с профил БЕЛ и история. В периода 8-12 клас имах ресурсен учител, с който провеждахме занятия два пъти седмично по избрани от мен учебни предмети, в които срещам затруднения. Не използвам очила, защото не ми помагат за далечни разстояния, а за четене и писане преди години правих опити да работя с очила, използващи се в бижутерията за дейности с дребни елементи, но не ми помагаха особено. Открих, че с помощта на лупа с увеличение до 4 пъти се улеснявам значително повече. С електронна лупа е по-силно увеличението, но много неудобен е моментът на губене на реда. Когато работя на лаптоп, задължително си включвам програмата „Лупа“ на 400%, а ако чета книга, стигам и до 700%. Предимно за прочита на книгите за лятото слушах аудио книги, но като по-малка нямах компютър и мама ми четеше по-важните произведения. По време на целия прогимназиален етап уроците по разказвателните предмети ми ги четеше отново мама. Винаги съм харесвала да решавам алгебрични задачи по математика, защото те заемаха важно място в групата от занимания, които изпълнявах самостоятелно и след всеки верен отговор се окуражавах. Винаги ми е доставяло огромно удоволствие да изпълнявам поставените домашни в определените срокове, на първо място, за да получа вътрешно уверение, че мога да се справя, и след това да получа одобрението от околните.
    
През всички години на своето обучение срещах подкрепата на учители, които спомагаха за по-лесното ми преминаване през различните тестове, класни работи и писмени разработки, като ми ги предоставяха с подходящо увеличение на шрифта, а неведнъж съм имала и възможност за удължено време на работа. Изключително се радвам и съм благодарна, че получих тези привилегии на Националното външно оценяване – 7 клас и Държавните зрелостни изпити – 12 клас. По този начин съм участвала в училищни олимпиади по БЕЛ, история и философия, явявала съм се на конкурси за есе на художествени, философски и патриотични теми.
      
Искам да получа висше образование и съм дълбоко уверена, че с помощта на различните все по-улесняващи живота ни технологии и висока доза борбен дух ще успея да завърша и да се реализирам.   Тази година съм приета в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „Специална педагогика“. Избрах да уча това, защото още в началните класове се чувствах много щастлива, когато помагам на своите съученици и особено когато общувах с тези от тях, които имат някакъв здравословен проблем, така че да се чувстват пълноценни хора. Независимо от здравословното, социалното и етническото си положение в обществото, всеки търси общуване със света около себе си и в него различията да не бъдат волно или неволно напомняни. На хората с увреждания им е нужно много повече старание, за да постигат целите си, затова с търпение те трябва да бъдат насърчавани да не се предават, защото и най-минималните постижения за едни са значими победи за други. Специалният педагог трябва да умее да предразполага своите ученици към специфичния начин, по който те придобиват нови знания за света, без да се срамуват от този начин. Щастлива съм, че в България тази професия се развива и вече съществуват редица иновативни методи за подобряване процеса на работа с ученици със СОП като говорящи системи, инсталиращи се на компютри, таблети, телефони, аудиобиблиотеки и много други дори забавни игри, с които не само да се запълва учебния час, но възможно най-достъпен начин да се развива интелекта и така нужните във всяка житейска ситуация умения да се правят логически връзки. От друга страна, избрах тази професия, защото много обичам да ходя на училище и да прекарвам голяма част от времето си в такава обстановка.
   
Вярвам, че обучението в университета ще ми предостави както нужните знания, които с лекота да прилагам на практика, така и да затвърди убеждението ми, че именно тази професия ще ми помогне да намеря своето ползотворно място в обществото. За да се справям ефикасно с учебния материал, възнамерявам да се сдобия с нова, още по-улесняваща ме лупа. Ще положа всички възможни старания. Вярвам в успеха на всеки, който се труди и не спира да мечтае независимо от трудностите, пред които  го поставя животът!

Снимка: https://www.pexels.com/photo/woman-in-red-sweater-wearing-black-framed-eyeglasses-sitting-on-wheelchair-4063789/