Добротворчество - Волен: Надявам и аз да имам възможност да подкрепям хора в нужда
| 16.08.2020
Следният текст е мотивационно писмо на Волен, с което кандидатства
за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2020. Освен
мотивационното писмо ни бяха предоставени и документи, доказващи, че има
нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да
подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше
образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някой от
младежите, може да види как би могъл да го направи от секция Дарители на
следния адрес - https://milostiv.org/dobrotvorchestvo-2020
Името ми е Волен, 19-годишен, родом от град Плевен. С настоящото писмо аргументирам желанието си за кандидатстване за стипендия в конкурса на Милостив – „Добротворчество“ 2020/2021.
Като стипендиант от миналогодишното издание реших да използвам мотивационното си писмо от предишната си кандидатура и да добавя нов абзац с информация за изминалата година и впечатленията си от нея:
Пътят на човек е интересен низ от случайности и събития, подтикващи го към определени действия. Вероятно кандидатурата ми нямаше да се състои, ако животът ми не бе преобърнат ден след попадането ми на статия за тази конкурсна програма. На 11.08.2019г. майка ми почина на 56 години след едногодишна борба с рак на гърдата, който взе превес в рамките на две седмици. Това е промяна, водеща след себе си изцяло нов начин на живот, чиято ударна вълна тепърва предстои да усетя. Не съм предполагал, че ще имам нужда от помощ като тази, но човек трябва да си дава сметка за идващите трудности и да използва предлаганите му възможности дори да не иска да повярва, че неговата сила може да не стигне за преодоляването им. Така се озовах тук, пишейки това писмо.
Образованието е неизменна част от постигането на успеха, който всички жадуваме - вярвам в това и ще остана зад тези думи до самия край. Но какво всъщност е образованието? Най-просто казано – даване на знание. Нима не можем да трупаме знания сами и да се информираме посредством всички източници около нас в тези технологично развити времена? Отговорът е - „Да, можем!“, но предимството на образованието е в това, че култивира тези знания в някакъв ред, подпомагащ учащите да ги усвояват по-лесно и правилно. Друга роля на образованието е цивилизоването и предаването на културно наследство у даден народ. Така той се запазва и индивидуалният успех, сборуван, допринася за едно всеобщо развитие на държавата, а оттам следва и подобряването качеството на живот и създаването на един цикъл, самоподобряващ се и даващ положителни резултати след себе си. Тук трябва да отбележа и че образованието в България е на едно доста високо ниво. Това установих след дългите проучвания и размишления, дали висшето образование в чужбина не е по-доброто решение за мен и моето бъдеще.
С гордо вдигната глава мога да заявя, че след успешното завършване на средното си образование тази година и участието ми в кандидатстудентската кампания, вече съм записан за студент първи курс в специалност „Информационни системи“ във Факултета по математика и информатика за учебната 2019/2020 г. към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тази сфера на развитие избрах отдавна, влизайки в Математическа гимназия „Гео Милев“ в град Плевен с профил информатика, след 6 години, прекарани в Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“ със специалност пиано. Трудно решение предвид любовта ми към музиката, но макар многото колебания - интересът и перспективата занапред в технологиите надделяха и мечтите ми за успех в музиката започнаха да съществуват в унисон с тези за успех в сферата на науките. Една от причините да не се отдам напълно на музиката е генетичното ми заболяване – Хемофилия А. Музиката изисква дълги часове репетиции, състоящи се от еднотипни, повтарящи се физически натоварвания на ставите и мускулите, а това води до кървенето им и последващи кръвоизливи, които правят невъзможно както запазването им, така и пълното отдаване на времето на човек за постигане на целите си в музиката. Затова трябваше да помисля обстойно над всичко и да взема решението, което удовлетворява сърцето и амбициите ми, но заедно с тях и разума. Така представата ми за бъдещето се разделя на две, паралелно действащи части: успешно завършване на висше образование с последваща кариера в сферата на информационните системи и развитие на музикалните ми умения, с които да изпълня мечтата си и да дам гласност на вътрешния си свят, разпръсвайки вдъхновение и любов сред останалите хора. А може и да успея да създам нещо, свързващо и двете части в едно.
И така, година по-късно, след сблъсъка ми със самостоятелния начин на живот, дървениците в Студентски град, висшето образование и дните на пандемия, се чувствам като част от симулация, водеща се от негацията на поговорката „Много хубаво не е на хубаво!“, а именно „Много лошо не е на лошо!“. Изминалата година ме направи много по-гъвкав, пресметлив и с изострено чувство за самосъхранение. По отношение на образованието си - останах очарован както от преподавателите и асистентите, така и от създалата се среда, това увеличи неколкократно желанието за развитие и интереса ми в тази сфера. А по отношение на музиката – първите месеци от студентския си живот посветих на адаптация и създаване на определен ритъм на работа, така си позволих да оставя за кратко музикалното си развитие, докато това се случи. С идването на пандемията обаче успях отново да се върна към сърцето си и музиката. Времето на дистанционно обучение и изолация беше перфектна възможност за създаването на няколко музикални записа и обогатяването на музикалната ми библиотека. Стипендията от миналата година пък спомогна за това да не съм в тежест на моя баща и ме научи как да разпределям разумно своите финанси, даде ми нужната сигурност.
Ще се радвам да бъда отново част от конкурса на Милостив и да бъда подпомогнат в постигането на своите мечти и цели занапред. Благодаря, че хора като вас помагат и възпитават у нас ценности и добродетели. Надявам се един ден и аз да имам възможността да правя същото за останалите и да подкрепям хора в нужда, ценящи времето и средствата, които им се отделят.