Следният текст е мотивационно писмо на Надежда, с което
кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество"
2024. Освен мотивационното писмо участничката ни е изпратила и
документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението
си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение,
желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за
следването на някого от младежите, може да види как би могъл да го
направи оттук - http://milostiv.org/dobrotvorchestvo-2024
Защо реших да следвам във ВУЗ? Защо избрах да уча за съответната специалност?
Моята история започна когато бях на 12 годишна възраст. В тази крехка възраст почина най-важният за мен човек , а именно моята баба. Това бе най - трудният период в моят живот. Аз не знаех какво се случва и защо тя ме остави по този начин.
По онова време моите родители си имаха различни семейства в различните краища на света, а аз не бях част от нито едно семейство. Веднага след тази смърт живота ме „удари“ доста лошо – успехът в училище намаля, нямах приятели и нищо не ми се получаваше.
Когато навърших шеснадесет годишна възраст никой от живите ми близки не пожела да поеме отговорност да се погрижи за мен. Тогава потърсих съдействие и попаднах в институция за деца лишени от родителска грижа в моя роден град.
Всички мои близки ме критикуваха за всичко и винаги слушах изрази като „ти не ставаш за нищо“ , „ти няма да успееш в нищо“ и други подобни изрази.
Ако има нещо, което мразя най – много то е да ми каже някой, че не мога нещо!
Вече бях част от институцията, когато благодарение на директора на социалната услуга влязох в програмата на „Плюшено мече“ – това бе „светлина в тунела“ за мен.
Към онзи момент вече знаех, че искам да се занимавам с медицина, за да мога да разкрия най- голямата за мен тайна от детството си, а именно „Защо баба си отиде, защо ме остави?“
Организацията започна да работи с мен усилено получих невероятно много подкрепа – частни уроци по дисциплините Химия и Биология, чести разговори с психолог, постоянна връзка с ментор. Всичко това ме окопити и аз започнах да давам добри резултати, разбира се.
Завърших с много добра оценка в дипломата и след две години положени усилия кандидатствах в три различни университета в два различни града и ме приеха във всеки един от тях. И тогава направих големия скок – дойдох сама в София да се развивам професионално.
Когато започнах да уча специалността „Медицинска сестра“ разбрах , колко много ми доставя удоволствие да помагам на болни хора , да се грижа за тях и да съм полезна с каквото мога.
Да им помагам така, както не можах на моята баба.
Вече съм втора година в тази специалност и няма нещо, което да си заслужава повече за мен от това да съм в болница.
Няма по – хубаво чувство от това, когато някой ти каже, че не можеш да прескочиш локвата ти да му покажеш как прекосяваш океана!
Вече близо две години се справям сама в София.
Харесва ми да предизвиквам себе си. Харесва ми да съчетавам приятното с полезното. Уча и се справям добре с живота си.
Преди известно време се амбицирах още и започнах отново подготовка за кандидат студентски изпити , но този път за обща медицина – за лекар.
Вече четири месеца се подготвям усилено по Химия с преподавател, а по Биология -сама.
От малка разбрах , че хубавите неща се случват бавно, но чакането и усилията си заслужават.
Всеки има история заради, която е успял в нещо, а моята е тази.
Смятам един ден да съм най – добра в професията си, каквато и да е тя, за да може освен аз самата да се гордея със себе си да се гордее и моята баба.
Снимка: https://www.lummi.ai/creator/steph